[1] Тогава Агрипа каза на Павел: „Позволява ти се да говориш за себе си.“ А Павел вдигна ръка и заговори в своя защита:
[2] „Царю Агрипа, смятам се за щастлив, че ще се защитавам днес пред тебе за всичко, в което ме обвиняват юдеите,
[3] но най-вече защото ти познаваш всички юдейски обичаи и спорни въпроси. Затова, моля те, изслушай ме търпеливо.
[4] Всички юдеи знаят за моя живот от младини, който съм прекарал от началото сред народа си в Йерусалим.
[5] Те отдавна ме познават, ако искат да свидетелстват, че аз като фарисей, съм живял според най-строгото учение на нашата вяра.
[6] А сега стоя пред съд заради надеждите в обещанието, дадено на предците ни от Бога,
[7] което нашите дванадесет колена се надяват да постигнат, служейки усърдно на Бога денем и нощем. За тази надежда, царю Агрипа, ме обвиняват юдеите.
[8] Защо, според вас е невероятно Бог да възкресява мъртви?
[9] Наистина и аз мислех, че твърдо трябва да се опълча срещу името на Иисус Назорей.
[10] Това и сторих в Йерусалим. След като получих власт от първосвещениците, затворих много светии в тъмница, а когато ги убиваха, и аз одобрявах.
[11] И много пъти по всички синагоги с насилие ги принуждавах да отстъпят от вярата си. В безмерна ярост срещу тях аз ги преследвах дори и в градовете извън страната.
[12] С такова намерение бях тръгнал за Дамаск с власт и поръчение от първосвещениците,
[13] когато посред бял ден на пътя, царю, видях от небето светлина, която обля мене и спътниците ми по-силно от слънчево сияние.
[14] Всички паднаха на земята и аз чух глас, който ми говореше на еврейски език: „Савле, Савле, защо Ме преследваш? Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.“
[15] Аз попитах: „Кой си Ти, Господине?“ Той отговори: „Аз съм Иисус, Когото ти преследваш.
[16] Сега стани и се изправи на нозете си! Защото Аз затова ти се явих, за да те избера за служител и свидетел на онова, което си видял и което ще ти открия.
[17] И ще те избавя от юдейския народ и от езичниците, при които те изпращам,
[18] за да отвориш очите им и те да се обърнат от тъмнината към светлината и от властта на Сатана към Бога, та чрез вярата в Мене да получат прошка на греховете и място сред осветените.“
[19] Затова, царю Агрипа, аз не се противих на небесното видение,
[20] а проповядвах, най-напред на жителите в Дамаск и в Йерусалим, после на цялата юдейска земя и на езичниците, да се покаят и да се обърнат към Бога, като вършат дела, достойни за покаяние.
[21] Затова юдеите ме хванаха в храма и се опитаха да ме убият.
[22] Но Бог ми помогна и до днес аз оцелях и свидетелствам на мало и голямо, като говоря тъкмо онова, което пророците и Мойсей са казали, че ще стане:
[23] че Христос ще пострада и като възкръсне пръв от мъртвите, ще възвести светлина на юдейския народ и на езичниците.“
[24] И докато говореше това в своя защита, Фест извика високо: „Ти си луд, Павле! Многото учене те докарва до лудост.“
[25] А той отвърна: „Не съм луд, достопочтени Фесте, а говоря думи на истина и здрав разум.
[26] Царят знае тези неща и затова дръзнах да говоря пред него. И никак не вярвам нещо от това да не му е известно, защото то не се е вършило в някой ъгъл.
[27] Вярваш ли, царю Агрипа, в пророците? Зная, че вярваш.“
[28] Агрипа се обърна към Павел: „За малко и ще ме убедиш да стана християнин.“
[29] А Павел рече: „Бих се молил на Бога не само ти, но и всички, които ме слушате днес, рано или късно да станете такива, какъвто съм аз – но без тези окови.“
[30] Като каза това, царят и управителят, а също и Вереника и седящите с тях, станаха
[31] и докато се оттегляха настрана, разговаряха помежду си, че този човек не върши нищо, заслужаващо смърт или окови.
[32] И Агрипа каза на Фест: „Този човек можеше да бъде освободен, ако не бе поискал съд пред императора.“ Затова и управителят реши да го изпрати при императора.