[1] Тогава Той влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си.
[2] И ето, донесоха при Него един разслабен, сложен на постелка. И като видя Иисус вярата им, каза на разслабения: дерзай, чедо, прощават ти се греховете!
[3] Тогава някои от книжниците казаха в себе си: Той богохулствува.
[4] А Иисус, като видя помислите им, рече: защо мислите лошо в сърцата си?
[5] Защото кое е по-лесно? Да кажа: прощават ти се греховете ли; или да кажа: стани и ходи?
[6] Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (тогава казва на разслабения): стани, вземи си постелката и върви у дома си.
[7] И той стана, взе си постелката и отиде у дома си.
[8] А народът, като видя това, почуди се и прослави Бога, Който е дал такава власт на човеците.
[9] Когато минаваше оттам, Иисус видя едного човека, на име Матей, седнал на митницата, и му казва: върви след Мене. И тоя стана и тръгна след Него.
[10] И когато Иисус седеше на трапеза вкъщи, ето, мнозина митари и грешници дойдоха и насядаха с Него и с учениците Му.
[11] Като видяха това, фарисеите рекоха на учениците Му: защо вашият Учител яде и пие с митари и грешници?
[12] А Иисус, като чу това, рече им: здравите нямат нужда от лекар, а болните;
[13] идете и се научете, що значи: „милост искам, а не жертва“. Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.
[14] Тогава дохождат при Него Иоановите ученици и казват: защо ние и фарисеите много постим, а Твоите ученици не постят?
[15] А Иисус им рече: нима могат сватбарите да тъгуват, докле е с тях младоженецът? Но ще дойдат дни, когато ще им отнемат младоженеца, и тогава ще постят.
[16] И никой не кърпи вехта дреха с кръпка от небелен плат; защото новопришитото ще отдере от вехтото, и съдраното ще стане още по-грозно.
[17] Нито пък наливат ново вино във вехти мехове; инак, меховете ще се спукат, и виното ще изтече, и меховете ще се изхабят; но ново вино наливат в нови мехове, и ще се запази едното и другото.
[18] Когато им говореше това, началник някой се приближи до Него, кланяше Му се и казваше: дъщеря ми тоя час умря; но дойди, възложи ръката Си върху нея, и тя ще оживее.
[19] И като стана Иисус, тръгна подире му с учениците Си.
[20] И ето, една жена, която бе страдала от кръвотечение дванайсет години, приближи се изотзад и се допря до края на дрехата Му,
[21] защото си думаше: ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.
[22] А Иисус, като се обърна и я видя, рече: дерзай, дъще, твоята вяра те спаси? От тоя час жената оздравя.
[23] И когато Иисус дойде в къщата на началника и видя свирачите и народа смутен,
[24] рече им: излезте вън; защото момичето не е умряло, а спи. И те Му се смееха.
[25] А когато народът биде отпратен, Той влезе, хвана момичето за ръка, и то стана.
[26] И разчу се това по цялата оная земя.
[27] Когато Иисус си отиваше оттам, тръгнаха подире Му двама слепци и викаха: помилуй ни, Иисусе, Сине Давидов!
[28] А когато дойде вкъщи, слепците се приближиха до Него. И Иисус им рече: вярвате ли, че мога стори това? Те Му казват: да, Господи!
[29] Тогава Той се допря до очите им и рече: нека ви бъде по вашата вяра.
[30] И очите им се отвориха, а Иисус им строго заповяда: гледайте, никой да не узнае.
[31] А те, като излязоха, разгласиха за Него по цялата оная земя.
[32] Когато пък тия излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, хванат от бяс.
[33] И след като бесът биде изгонен, немият проговори. А народът се чудеше и думаше: никога не е бивало такова нещо в Израиля.
[34] А фарисеите думаха: Той изгонва бесовете със силата на бесовския княз.
[35] И ходеше Иисус по всички градове и села, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа.
[36] Като видя тълпите народ, съжали ги, задето са изнурени и пръснати като овци, които нямат пастир.
[37] Тогава казва на учениците Си: жетвата е голяма, а работниците малко,
[38] затова, молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.