[1] А когато се съмна, всички първосвещеници и стареи народни направиха съвещание против Иисуса, за да Го убият;
[2] и като Го вързаха, отведоха Го и предадоха на управителя Понтия Пилата.
[3] Тогава Иуда, който Го предаде, като видя, че Той е осъден, разкая се и върна трийсетте сребърника на първосвещениците и стареите,
[4] като каза: съгреших, че предадох невинна кръв. А те му рекоха: що ни е грижа? Ти му мисли.
[5] И като захвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, та се обеси.
[6] Първосвещениците прибраха сребърниците и казаха: не бива да се турят в църковния ковчег, защото са цена за кръв.
[7] И като направиха съвещание, купиха с тях грънчаревата нива, за да погребват странници;
[8] затова и доднес тая нива се нарича кръвна нива;
[9] тогава се сбъдна реченото чрез пророк Иеремия, който казва: „и взеха трийсетте сребърника – цената на Оценения, Когото оцениха синовете Израилеви,
[10] и дадоха ги за грънчаревата нива, както ми заповяда Господ.“
[11] А Иисус се изправи пред управителя; и управителят Го попита и рече: Ти ли си Иудейският Цар? А Иисус му отговори: ти казваш.
[12] И когато Го обвиняваха първосвещениците и стареите, Той нищо не отговаряше.
[13] Тогава Му казва Пилат: не чуваш ли, за колко работи свидетелствуват против Тебе?
[14] И не му отговори нито на една дума, тъй че управителят се чудеше твърде много.
[15] А на празника управителят имаше обичай да пуска на народа един затворник, когото биха поискали;
[16] тогава у тях имаше един прочут затворник, на име Варава.
[17] И тъй, когато бяха събрани, Пилат им рече: кого искате да ви пусна: Варава ли, или Иисуса, наричан Христос?
[18] защото знаеше, че Го бяха предали от завист.
[19] Между това, когато той седеше на съдийския престол, жена му прати да му кажат: не прави нищо на Тоя Праведник, защото днес насъне много пострадах за Него.
[20] Но първосвещениците и стареите надумаха народа, да изпроси Варава, а Иисуса да погуби.
[21] Тогава управителят ги попита: кого от двамата искате да ви пусна? Те отговориха: Варава.
[22] Пилат им каза: а какво да сторя с Иисуса, наричан Христос? Казват му всички: да бъде разпнат!
[23] Управителят рече: та какво зло е сторил? Но те още по-силно закрещяха и казаха: да бъде разпнат!
[24] Пилат, като видя, че нищо не помага, а се усилва смутнята, взе вода, та уми ръце пред народа и рече: невинен съм за кръвта на Тоя Праведник; вие му мислете.
[25] И целият народ отговори и рече: кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни.
[26] Тогава им пусна Варава, а Иисуса бичува и Го предаде на разпятие.
[27] След това войниците управителе ви взеха Иисуса в преторията, събраха срещу Него цялата чета войници
[28] и, като Го съблякоха, облякоха Му багреница;
[29] и сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата и Му дадоха в дясната ръка тръст; и като заставаха пред Него на колене, присмиваха Му се и думаха: радвай се, Царю Иудейски!
[30] И след като Го заплюха, взеха тръстта и Го биеха по главата.
[31] И след като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи и Го поведоха на разпятие.
[32] А като излизаха, срещнаха един киринеец, на име Симон; него накараха да носи кръста Му.
[33] И като стигнаха на мястото, наричано Голгота, което значи: лобно място,
[34] дадоха Му да пие оцет, смесен със жлъчка; но Той вкуси и не иска да пие.
[35] А след като Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие; за да се изпълни реченото от пророка: „разделиха дрехите Ми помежду си и за облеклото Ми хвърлиха жребие“;
[36] и седяха, та Го пазеха там;
[37] и туриха над главата Му надпис, който показваше вината Му: Този е Иисус, Царят Иудейски.
[38] Тогава бидоха разпнати с Него двама разбойници: единият отдясно, а другият отляво.
[39] А минувачите Го хулеха, като клатеха глава
[40] и думаха: Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш, спаси Себе Си! Ако си Син Божий, слез от кръста!
[41] Също и първосвещениците заедно с книжниците и стареите и фарисеите се присмиваха и думаха:
[42] други спаси, а Себе Си не може да спаси. Ако Той е Цар Израилев, нека сега слезе от кръста, и ще повярваме в Него;
[43] надяваше се на Бога, нека сега Го избави, ако Му е угоден; понеже бе казал: Син Божий съм.
[44] Също Го хулеха и разбойниците, разпнати с него.
[45] А от шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час;
[46] а около деветия час Иисус извика с висок глас: Илѝ! Илѝ! лама̀ савахтанѝ? сиреч, Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?
[47] Някои от стоещите там, като чуха, казваха: Той вика Илия.
[48] И веднага един от тях се затече, взе гъба, натопи я в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие;
[49] другите пък думаха: чакай, да видим, дали ще дойде Илия да Го избави.
[50] А Иисус, като извика пак с висок глас, изпусна дух.
[51] И ето, храмовата завеса се раздра на две, отгоре додолу; и земята се потресе; и скалите се разпукаха;
[52] и гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха;
[53] и като излязоха из гробовете подир възкресението Му, влязоха в светия град и се явиха на мнозина.
[54] А стотникът и ония, които с него заедно пазеха Иисуса, като видяха земетресението и всичко станало, твърде много се уплашиха и думаха: наистина Божий Син е бил Тоя Човек!
[55] Там бяха също и гледаха отдалеч много жени, които бяха последвали Иисуса от Галилея и Му служеха;
[56] между тях бяха Мария Магдалина и Мария, майка на Иакова и Иосия, и майката на Зеведеевите синове.
[57] А когато се свечери, дойде един богат човек от Ариматея, на име Иосиф, който също тъй беше ученик на Иисуса;
[58] той отиде при Пилата и поиска тялото Иисусово. Тогава Пилат заповяда да предадат тялото;
[59] а Иосиф, като взе тялото, обви Го в чиста плащаница
[60] и Го положи в новия си гроб, който бе изсякъл в скалата; и като привали голям камък върху вратата гробни, отиде си.
[61] А там беше Мария Магдалина и другата Мария, които седяха срещу гроба.
[62] На другия ден, след петъка, събраха се първосвещениците и фарисеите у Пилата
[63] и казваха: господарю, спомнихме си, че Оня измамник още приживе бе казал: подир три дни ще възкръсна;
[64] затова заповядай да се запази гробът до третия ден, да не би учениците Му да отидат нощем да Го откраднат и да кажат народу: възкръсна от мъртвите. И последната измама ще бъде по-лоша от първата.
[65] Пилат им рече: имате стража; идете завардете, както знаете.
[66] Те отидоха, та завардиха гроба със стража и запечатаха камъка.