[1] И когато свърши Иисус тия заповеди към дванайсетте Си ученици, замина оттам, за да поучава и проповядва в градовете им.
[2] А Иоан, като чу в затвора за Христовите дела, прати двама свои ученици
[3] и Му каза: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме?
[4] Отговори им Иисус и рече: идете и разкажете Иоану, каквото чувате и виждате:
[5] слепи прогледват и хроми прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват, мъртви възкръсват и на бедни се благовествува;
[6] и блажен оня, който се не съблазни поради Мене.
[7] А когато те си отиваха, Иисус почна да говори народу за Иоана: какво излязохте в пустинята да видите? Тръстика ли, люлеена от вятъра?
[8] Но какво излязохте да видите? Човек ли, облечен в меки дрехи? Ето, ония, които носят меки дрехи, са в царските палати.
[9] Но какво тогава излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.
[10] Защото този е, за когото е писано: „ето, Аз пращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе“.
[11] Истина ви казвам: между родените от жени не се е явил по-голям от Иоана Кръстителя; ала по-малкият в царството небесно е по-голям от него.
[12] А от дните на Иоана Кръстителя до сега царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят;
[13] защото всички пророци и законът бяха пророкували до Иоана.
[14] И ако искате да приемете, той е Илия, който има да дойде:
[15] който има уши да слуша, нека слуша!
[16] А на кого да оприлича тоя род? Той прилича на деца, които седят по тържищата, викат на другарите си
[17] и казват: свирихме ви с пищялка, и не играхте; пяхме ви жални песни, и не плакахте.
[18] Защото дойде Иоан, който ни яде, ни пие, а казват: бяс има.
[19] Дойде Син Човеческий, Който яде и пие, а казват: ето човек многоядец и винопиец, приятел на митари и грешници. И премъдростта биде оправдана от своите чеда.
[20] Тогава начена да укорява градовете, в които се извършиха най-многото Му чудеса, задето не се покаяха.
[21] Горко ти, Хоразине, горко ти, Витсаидо! Защото, ако в Тир и Сидон се бяха извършили чудесата, които станаха у вас, отдавна те биха се покаяли във вретище и пепел;
[22] но казвам ви: на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съдния ден, отколкото вам.
[23] И ти, Капернауме, който до небе си се въздигнал, до ада ще се провалиш; защото, ако в Содом бяха се извършили чудесата, които станаха в тебе, той щеше и до днешен ден да остане;
[24] но казвам ви, че на земята Содомска ще бъде по-леко в съдния ден, отколкото на тебе.
[25] В онова време, продължавайки речта, Иисус каза: прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си укрил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци;
[26] тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение.
[27] Всичко Ми е предадено от Моя Отец, и никой не познава Сина, освен Отец; и нито Отца познава някой, освен Сина, и комуто Синът иска да открие.
[28] Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя;
[29] вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си;
[30] защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко.