Skip to content
Opens in a new window
Listen to this chapter • 3:48

[1] И след шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана, брат му, и възведе ги насаме на висока планина;

[2] и се преобрази пред тях: и лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина.

[3] И ето, явиха им се Моисей и Илия, разговарящи с Него.

[4] Тогава Петър отговори Иисусу и рече: Господи, добре е да бъдем тука; ако искаш, да направим тук три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия.

[5] Докле още той говореше, ето, светъл облак ги засени; и чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте.

[6] И като чуха това учениците, паднаха ничком и твърде много се уплашиха.

[7] Но Иисус, като се приближи, допря се до тях и рече: станете и не бойте се!

[8] А те, като подигнаха очи, не видяха никого, освен едного Иисуса.

[9] И когато слизаха от планината, Иисус им заповяда и каза: никому не обаждайте за това видение, докле Син Човеческий не възкръсне от мъртвите.

[10] А учениците Му Го попитаха и думаха: защо пък книжниците казват, че първом Илия трябва да дойде?

[11] Иисус им отговори и рече: Илия първом ще дойде и ще уреди всичко;

[12] но казвам ви, че Илия вече дойде и го не познаха, а сториха му, каквото си искаха; тъй и Син Човеческий ще пострада от тях.

[13] Тогава учениците разбраха, че Той им говори за Иоана Кръстителя.

[14] Когато дойдоха при народа, приближи се до Него един човек, който падна на колене пред Него

[15] и рече: Господи, помилуй сина ми; по новолуние го хваща бяс, и зле страда, защото често пада в огън и често във вода;

[16] водих го при учениците Ти, ала те не можаха да го изцерят.

[17] А Иисус отговори и рече: о, роде неверен и развратѐн! Докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете Ми го тука.

[18] И запрети Иисус на беса, и той излезе из момчето; и то от оня час оздравя.

[19] Тогава учениците пристъпиха към Иисуса насаме и Му рекоха: защо не можахме ние да го изгоним?

[20] А Иисус им рече: поради вашето неверие; защото, истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно.

[21] Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост.

[22] А когато се намираха в Галилея, Иисус им рече: Син Човеческий ще бъде предаден в човешки ръце,

[23] и ще Го убият, и на третия ден ще възкръсне. И те се нажалиха твърде много.

[24] А когато дойдоха в Капернаум, приближиха се до Петра ония, които събираха дидрахмите, и рекоха: вашият Учител не плаща ли дидрахма?

[25] Той отговаря: да. И когато влезе вкъщи, Иисус го изпревари и рече: как ти се струва, Симоне? земните царе от кого взимат мито, или данък? от своите ли синове, или от чуждите?

[26] Петър му казва: от чуждите. Иисус му рече: и тъй, синовете са свободни;

[27] но, за да ги не съблазним, иди на морето, хвърли въдица, и първата риба, която се улови, вземи; и, като ѝ разтвориш устата, ще намериш статир; вземи го и дай им за Мене и за себе си.

От Матея свето Евангелие — Chapters