[1] И когато наближиха до Иерусалим и дойдоха до Витфагия при Елеонската планина, Иисус изпрати двама ученици,
[2] като им каза: идете в селото, що е насреща ви, и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете и докарайте Ми ги;
[3] и, ако някой ви рече нещо, ще кажете, че те са потребни Господу; и веднага ще ги прати.
[4] А всичко това стана, за да се сбъдне реченото чрез пророка, който казва:
[5] „кажете на дъщерята Сионова: ето, твоят Цар иде при тебе кротък, възседнал ослица и осле, син на подяремница“.
[6] Учениците отидоха и сториха тъй, както им бе заповядал Иисус:
[7] докараха ослицата и ослето и метнаха отгоре им дрехите си, и Той седна на тях.
[8] А повечето от народа постилаше дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и постилаха по пътя;
[9] а народът, който вървеше отпред и който Го съпровождаше, възклицаваше и казваше: осана Сину Давидову! Благословен Идещият в име Господне! осана във висините!
[10] И когато влезе в Иерусалим, цял град се потресе, и думаха: кой е Този?
[11] А народът отговаряше: Този е Иисус, пророкът от Назарет Галилейски.
[12] И влезе Иисус в Божия храм, изпъди всички продавачи и купувачи в храма, прекатури масите на менячите и пейките на гълъбопродавците,
[13] и казваше им: писано е: „домът Ми дом за молитва ще се нарече“, а вие го направихте разбойнишки вертеп.
[14] И дойдоха при Него в храма слепи и хроми, и Той ги изцери.
[15] А първосвещениците и книжниците, като видяха чудесата, що Той стори, и децата, които викаха в храма и думаха: осана Сину Давидову! възнегодуваха
[16] и Му рекоха: чуваш ли, какво казват те? А Иисус им отговори: да! нима никога не сте чели: „из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала“?
[17] И като ги остави, излезе вън от града за Витания, дето и пренощува.
[18] А на утринта, връщайки се в града, огладня;
[19] и видя край пътя една смоковница, отиде при нея и, като не намери нищо на нея, освен едни листа, каза ѝ: занапред да няма вече плод от тебе вовеки. И смоковницата веднага изсъхна.
[20] Като видяха това, учениците се почудиха и казаха: как тъй веднага изсъхна смоковницата?
[21] А Иисус им отговори и рече: истина ви казвам: ако имате вяра и не се усъмните, не само това, що беше извършено със смоковницата, ще извършите, но, ако и на тая планина кажете: дигни се и се хвърли в морето, – ще бъде;
[22] и всичко, що поискате в молитва с вяра, ще получите.
[23] И когато дойде Той в храма и поучаваше, пристъпиха до Него първосвещениците и стареите народни и рекоха: с каква власт вършиш това? и кой Ти е дал тая власт?
[24] Иисус им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума; ако Ми отговорите на нея, и Аз ще ви кажа, с каква власт върша това:
[25] кръщението Иоаново откъде беше: от небето ли, или от човеците? А те разсъждаваха помежду си и думаха: ако речем – от небето, ще ни каже: а защо му не повярвахте?
[26] Ако ли речем – от човеците, боим се от народа, понеже всички имат Иоана за пророк.
[27] И отговориха Иисусу и рекоха: не знаем. И Той им рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.
[28] А как ви се струва? Един човек имаше двама сина; и отиде той при първия, та каза: чедо, иди днес работи на лозето ми.
[29] Но тоя отговори и рече: не искам; а после се разкая и отиде.
[30] И като дойде при другия, каза му същото. Тоя отговори и рече: ще ида, господарю, ала не отиде.
[31] Кой от двамата изпълни бащината воля? Отговарят Му: първият. Иисус им рече: истина ви казвам, че митарите и блудниците преварват ви в царството Божие;
[32] защото дойде при вас Иоан по пътя на праведността, и вие му не повярвахте, а митарите и блудниците му повярваха; вие пък, като видяхте това, не се разкаяхте отпосле, за да му повярвате.
[33] Чуйте друга притча: имаше един човек стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, съгради кула и, като го предаде на лозари, отиде си.
[34] И когато наближи гроздобер, той изпрати слугите си при лозарите, да му приберат плодовете.
[35] А лозарите, като уловиха слугите му, едного набиха, другиго убиха, а трети с камъни пребиха.
[36] Пак изпрати други слуги, по-много от първите; и с тях сториха същото.
[37] Най-сетне изпрати при тях сина си, като каза: ще се засрамят от сина ми.
[38] Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: този е наследникът; хайде да го убием и да присвоим наследството му.
[39] И, като го уловиха, изведоха вън от лозето и убиха.
[40] И тъй, като си дойде господарят на лозето, какво ще направи на тия лозари?
[41] Отговарят Му: злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават овреме плодовете.
[42] Иисус им казва: нима не сте никога чели в Писанията: „камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни“?
[43] Затова казвам ви, че царството Божие ще се вземе от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му;
[44] и който падне върху тоя камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже.
[45] И като слушаха притчите Му, първосвещениците и фарисеите разбраха, че за тях говори,
[46] и дебнеха да Го уловят, ала се побояха от народа, понеже Го имаше за пророк.