[1] В оня час учениците се приближиха до Иисуса и рекоха: кой ли е по-голям в царството небесно?
[2] И като повика Иисус едно дете, изправи го посред тях
[3] и рече: истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно;
[4] и тъй, който се смири като това дете, той е по-голям в царството небесно;
[5] и който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема;
[6] а който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина.
[7] Горко на света от съблазните, защото съблазни трябва да дойдат; обаче горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда.
[8] Ако те съблазнява ръката ти или ногата ти, отсечи ги и хвърли от себе си: подобре е за тебе да влезеш в живота без ръка или без нога, отколкото с две ръце и с две нозе да бъдеш хвърлен в огън вечний;
[9] и ако те съблазнява окото ти, извади го и хвърли от себе си: по-добре е за тебе с едно око да влезеш в живота, отколкото да имаш две очи, и да бъдеш хвърлен в геената огнена.
[10] Гледайте да не презрете едного от тия малките, защото, казвам ви, техните Ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец Небесен.
[11] Понеже Син Човеческий дойде да подири и спаси погиналото.
[12] Как ви се струва? Ако някой има сто овци, и една от тях се заблуди, не ще ли остави деветдесетте и девет, и не ще ли иде по планините да дири заблудената?
[13] И ако се случи да я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, отколкото за деветдесетте и девет незаблудени.
[14] Тъй и вашият Отец Небесен не иска да загине ни един от тия малките.
[15] Ако съгреши против тебе брат ти, иди и го изобличи насаме; ако те послуша, спечелил си брата си;
[16] ако не послуша, вземи със себе си още едного или двама, та с устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума;
[17] ако ли пък не послуша тях, обади на църквата; но, ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар.
[18] Истина ви казвам: каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето.
[19] Пак ви казвам, че, ако двама от вас се съгласят на земята да попросят нещо, каквото и да било, ще им бъде дадено от Моя Отец Небесен;
[20] защото, дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях.
[21] Тогава Петър се приближи до Него и рече: Господи, колко пъти да прощавам на брата си, кога съгрешава против мене? До седем пъти ли?
[22] Иисус му отговаря: не ти казвам до седем, а до седемдесет пъти по седем.
[23] Затова царството небесно прилича на цар, който поиска да си разчисти сметката със слугите си.
[24] Когато почна той да разчистя сметката, доведоха при него едного, който му дължеше десет хиляди таланта;
[25] а понеже тоя нямаше, с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, и жена му, и децата му, и всичко, що имаше, и да заплати;
[26] тогава тоя слуга падна и, кланяйки му се, казва: господарю, имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя.
[27] А господарят на този слуга, като се смили, пусна го и му прости дълга.
[28] Слугата пък, като излезе, намери едного от другарите си, който му дължеше сто динария, и като го хвана, давеше го и му казваше: изплати ми, което ми дължиш;
[29] тогава другарят му падна пред нозете му, молеше го и думаше: имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя;
[30] но тоя не рачи, а отиде и го хвърли в тъмница, докле да изплати дълга.
[31] Другарите му, като видяха станалото, много се огорчиха и дойдоха, та разказаха на господаря си всичко, що се бе случило.
[32] Тогава господарят му го повика и казва: рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се примоли;
[33] не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе?
[34] И като се разгневи господарят му, предаде го на мъчители, докле да му изплати целия дълг.
[35] Тъй и Моят Отец Небесен ще стори с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на брата си прегрешенията му.