[1] А когато слезе от планината, подире Му тръгна множество народ.
[2] И ето, приближи се един прокажен, кланяше Му се и казваше: Господи, ако искаш, можеш ме очисти.
[3] Иисус, като протегна ръка, докосна се до него и рече: искам, очисти се! И той веднага се очисти от проказата.
[4] И каза му Иисус: гледай, никому не обаждай; но иди, покажи се на свещеника и принеси дара, който е заповядал Моисей, тям за свидетелство.
[5] А когато влезе Иисус в Капернаум, приближи се до Него един стотник, молеше Го и казваше:
[6] Господи, слугата ми лежи у дома разслабен и люто страда.
[7] Иисус му казва: ще дойда и ще го излекувам.
[8] А стотникът отговори и рече: Господи, аз не съм достоен да влезеш под покрива ми; но кажи само дума и слугата ми ще оздравее;
[9] защото и аз съм подвластен човек и имам мен подчинени войници; едному казвам: върви, и отива; и другиму: дойди, и дохожда; и на слугата си: направи това, и прави.
[10] Като чу това, Иисус се почуди и рече на ония, които вървяха подире Му: истина ви казвам, нито в Израиля намерих толкова голяма вяра.
[11] И казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад и ще насядат на трапеза с Авраама, Исаака и Иакова в царството небесно,
[12] а синовете на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
[13] И рече Иисус на стотника: иди си и, както си повярвал, нека ти бъде. И слугата му оздравя в същия час.
[14] Като дойде в къщата на Петра, Иисус видя тъща му, че лежи болна от огница,
[15] и допря се до ръката ѝ, и огницата я остави; тя стана и им служеше.
[16] А като се свечери, доведоха при Него мнозина, хванати от бяс, и Той с една дума изгони духовете и излекува всички болни,
[17] за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: „Той взе върху Си нашите немощи и понесе болестите“.
[18] И като видя Иисус около Себе Си множество народ, заповяда на учениците да отплуват отвъд.
[19] Тогава един книжник се приближи до Него и Му рече: Учителю, ще вървя след Тебе, където и да идеш.
[20] А Иисус му казва: лисиците имат леговища, и птиците небесни – гнезда; а Син Човеческий няма, де глава да подслони.
[21] Друг пък от учениците Му рече: Господи, позволи ми, първом да отида и погреба баща си.
[22] Но Иисус му рече: върви след Мене, и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци.
[23] И когато влезе в кораба, последваха Го учениците Му.
[24] И ето, голяма буря настана в морето, тъй че корабът се покриваше от вълните, а Той спеше.
[25] Тогава учениците Му се приближиха до Него, събудиха Го и рекоха: Господи, спаси ни; загиваме!
[26] А Той им каза: защо сте толкова страхливи, маловерци? Тогава, като стана, запрети на ветровете и на морето, и настана голяма тишина.
[27] А човеците се почудиха и рекоха: какъв е Тоя, та и ветровете и морето Му се покоряват?
[28] И когато стигна на отвъдния бряг, в страната Гергесинска, срещнаха Го двама, хванати от бяс, излезли от гробищата; те бяха тъй свирепи, че никой не смееше да минава по тоя път.
[29] И ето, те извикаха и казаха: какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време?
[30] А далеч от тях пасеше голямо стадо свини.
[31] И бесовете Го молеха и думаха: ако ни изгониш, позволи ни да идем в стадото свини.
[32] И Той им рече: идете. И те излязоха и отидоха в стадото свини. И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата.
[33] А свинарите побягнаха и, като отидоха в града, разказаха за всичко и за онова, що се бе случило с хванатите от бяс.
[34] И ето, цял град излезе да посрещне Иисуса и, като Го видяха, молиха Го да си отиде от пределите им.