[1] Когато Иисус свърши всички тия думи, рече на учениците Си:
[2] знаете, че подир два дни ще бъде Пасха, и Син Човеческий ще бъде предаден на разпятие.
[3] Тогава първосвещениците и книжниците и стареите народни се събраха в двора на първосвещеника, на име Каиафа,
[4] и решиха в съвета да уловят Иисуса с измама и убият;
[5] но казваха: само не на празника, за да не стане смут у народа.
[6] А когато Иисус беше във Витания, в къщата на Симона Прокажени,
[7] приближи се до Него една жена, която носеше алабастрен съд с драгоценно миро, и го възливаше върху главата Му, когато Той седеше на трапезата.
[8] Като видяха това, учениците Му възнегодуваха и казваха: защо е това прахосване:
[9] защото това миро можеше да се продаде много скъпо, и парите да се раздадат на сиромаси.
[10] Но Иисус, като разбра това, рече им: защо смущавате жената? Тя извърши добро дело за Мене:
[11] защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате;
[12] като изля това миро върху тялото Ми, тя Ме приготви за погребение.
[13] Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и това, що тя извърши.
[14] Тогава един от дванайсетте, на име Иуда Искариот, отиде при първосвещениците
[15] и рече: какво ще ми дадете, та да ви Го предам? А те му предложиха трийсет сребърника.
[16] И оттогава той търсеше сгоден случай да Го предаде.
[17] А в първия ден на празник Безквасници пристъпиха учениците към Иисуса и Му рекоха: де искаш да Ти приготвим да ядеш пасхата?
[18] Той рече: идете в града у еди-кого си и му кажете: Учителят казва: времето Ми наближава, у тебе ще правя пасхата с учениците Си.
[19] Учениците направиха, както им заповяда Иисус, и приготвиха пасхата.
[20] А когато се свечери, Той седна на трапезата с дванайсетте ученика;
[21] и когато ядяха, рече: истина ви казвам, един от вас ще Ме предаде;
[22] те се много наскърбиха, и всеки от тях почна да Го пита: да не съм аз, Господи?
[23] А Той отговори и рече: който топна с Мене в блюдото, той ще Ме предаде,
[24] прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий ще се предаде; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил.
[25] А Иуда, който Го предаде, отговори и рече: да не съм аз, Рави? Иисус му отговори: ти каза.
[26] И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло.
[27] И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички;
[28] защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове.
[29] И казвам ви, че отсега нататък няма да пия от тоя лозов плод до оня ден, когато с вас ще го пия нов в царството на Отца Си.
[30] И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина.
[31] Тогава Иисус им каза: всички вие ще се съблазните поради Мене през тая нощ; защото писано е: „ще поразя пастира, и ще се пръснат овците на стадото“.
[32] А след възкресението Си ще ви изпреваря в Галилея.
[33] Тогава Петър Му отговори и рече: дори и всички да се съблазнят поради Тебе, аз никога няма да се съблазня.
[34] Иисус му рече: истина ти казвам, че тая нощ, преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене.
[35] Петър Му казва: ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе. Същото рекоха и всички ученици.
[36] След това отива с тях Иисус на едно място, наричано Гетсимания, и казва на учениците: поседете тука, докле ида там да се помоля.
[37] И като взе със Себе Си Петра и двамата Зеведееви синове, почна да скърби и да тъгува.
[38] Тогава им казва Иисус: душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни с Мене.
[39] И като се поотдалечи, падна на лицето Си, молеше се и думаше: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти.
[40] И дохожда при учениците и ги намира да спят, и казва на Петра: толкоз ли не можахте един час да стоите будни с Мене?
[41] Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта – немощна.
[42] Пак като се отдалечи повторно, помоли се, казвайки: Отче Мой, ако не може Ме отмина тая чаша, без да я изпия, нека бъде Твоята воля.
[43] А като дойде, намира ги пак да спят, понеже очите им бяха натегнали.
[44] И като ги остави, отдалечи се пак и се помоли трети път, като каза същите думи.
[45] След това дохожда при учениците Си и им казва: спете, прочее, и почивайте! Ето, наближи часът, и Син Човеческий се предава в ръцете на грешници;
[46] ставайте, да вървим! Ето, приближи се оня, който Ме предава.
[47] И докле Той още говореше, ето, Иуда, един от дванайсетте, дойде, и с него множество народ с ножове и колове, от страна на първосвещениците и стареите народни.
[48] А оня, който Го предаваше, бе им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го.
[49] И веднага се приближи до Иисуса и рече: радвай се, Рави! и Го целуна.
[50] А Иисус му рече: друже, защо си дошъл? Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Иисуса и Го хванаха.
[51] И ето, един от ония, които бяха с Иисуса, протегна ръка, извади ножа си и, като удари слугата на първосвещеника, отряза му ухото.
[52] Тогава Иисус му казва: върни ножа си на мястото му; защото всички, които се залавят за нож, от нож ще погинат;
[53] или мислиш, че не мога сега помоли Своя Отец, и Той ще ми представи повече от дванайсет легиона Ангели?
[54] Но как ще се сбъднат Писанията, че тъй трябва да бъде?
[55] Тогава Иисус каза на народа: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете; всеки ден седях с вас, поучавайки в храма, и Ме не хванахте.
[56] Но всичко това стана, за да се сбъднат пророческите писания. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.
[57] А ония, които хванаха Иисуса, заведоха Го при Каиафа първосвещеника, дето бяха събрани книжниците и стареите.
[58] Петър пък вървеше след Него отдалеч до двора на първосвещеника; и, като влезе вътре, седна със слугите, за да види края.
[59] А първосвещениците и стареите и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Иисуса, за да Го умъртвят,
[60] и не намираха; и, макар да надойдоха много лъжесвидетели, не намериха. Ала най-сетне дойдоха двама лъжесвидетели
[61] и рекоха: Тоя каза: мога да разруша Божия храм, и в три дни да го съзидам.
[62] И като стана първосвещеникът, рече Му: нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тези против Тебе?
[63] Но Иисус мълчеше. А първосвещеникът Му рече: заклевам Те в Живия Бог, да ни кажеш, Ти ли си Христос, Син Божий?
[64] Иисус му отговаря: ти рече; казвам ви обаче: отсега ще видите Сина Човечески, седнал отдясно на Силата и идещ на небесните облаци.
[65] Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и рече: Той богохулствува! Каква нужда имаме вече от свидетели? На, сега чухте богохулството Му!
[66] Как ви се струва? А те отговориха и рекоха: заслужава смърт.
[67] Тогава Го заплюваха и биеха по лицето, а други Му удряха плесници
[68] и думаха: проречи ни, Христе, кой Те удари?
[69] А Петър седеше вън на двора. И приближи се до него една слугиня и рече: и ти беше с Иисуса Галилееца.
[70] Но той се отрече пред всички, като каза: не зная, що говориш.
[71] А когато отиваше към вратата, видя го друга и думаше на ония, що бяха там: и тоя беше с Иисуса Назорея.
[72] А той пак се отрече с клетва: не познавам Човека.
[73] Малко по-сетне се приближиха ония, които стояха там, и казаха на Петра: наистина и ти си от тях, защото и твоят говор те издава.
[74] Тогава той почна да проклина и да се кълне: не познавам Човека. И веднага пропя петел.
[75] И спомни си Петър думата, казана му от Иисуса: преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като излезе вън, плака горко.