[1] Тогава дохождат при Иисуса иерусалимските книжници и фарисеи и казват:
[2] защо Твоите ученици престъпват преданието на старците? понеже не си мият ръцете, кога ядат хляб.
[3] А Той им отговори и рече: защо и вие престъпвате Божията заповед заради вашето предание?
[4] Защото Бог е заповядал и казал: „почитай баща си и майка си“; и „който злослови баща или майка, със смърт да се накаже“.
[5] А вие казвате: който каже на баща или майка: това, с което би се ти ползувал от мене, е Богу дар, –
[6] той може и да не почете баща си или майка си. Тъй нарушихте Божията заповед заради вашето предание.
[7] Лицемерци, добре е пророкувал за вас Исаия, казвайки:
[8] „тоя народ се приближава до Мене с устата си и Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене;
[9] ала напразно Ме почита, проповядвайки учения, – заповеди човешки“.
[10] И като повика народа, рече им: слушайте и разумейте:
[11] не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза из устата, то осквернява човека.
[12] Тогава учениците Му се приближиха и Му рекоха: знаеш ли, че фарисеите, като чуха тая реч, се съблазниха?
[13] А Той отговори и рече: всяко садиво, което Моят Отец Небесен не е насадил, ще се изкорени;
[14] оставете ги: те са слепи водачи на слепци; ако пък слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата.
[15] А Петър отговори и Му рече: разясни ни тая притча.
[16] Иисус им рече: и вие ли още не разбирате?
[17] Още ли не разбирате, че всичко, що влиза в устата, минава в корема и се изхвърля навън?
[18] А онова, що излиза из устата, иде от сърцето; то именно осквернява човека;
[19] защото от сърцето излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули:
[20] това осквернява човека. А яденето с неумити ръце не осквернява човека.
[21] И като излезе оттам, Иисус замина за страните Тирска и Сидонска.
[22] И ето, една жена хананейка, като излезе от ония предели, викаше към Него и казваше: помилуй ме, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми зле се мъчи от бяс.
[23] Но Той не ѝ отвърна ни дума. И учениците Му се приближиха до Него, молеха Го и казваха: отпрати я, защото вика подире ни.
[24] А Той отговори и рече: Аз съм пратен само при загубените овци от дома Израилев.
[25] Но тя, като се приближи, кланяше Му се и думаше: Господи, помогни ми!
[26] А Той отговори и рече: не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата.
[27] Тя каза: да, Господи, ала и псетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им.
[28] Тогава Иисус ѝ отговори и рече: о, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде по желанието ти! И в оня час дъщеря ѝ оздравя.
[29] Като замина оттам, Иисус дойде при Галилейско море, възлезе на планината и седна там.
[30] И дойде при Него много народ, който имаше със себе си хроми, слепи, неми, недъгави и много други, и ги сложиха пред нозете на Иисуса, и Той ги изцери,
[31] тъй че народът се почуди, като гледаше неми да говорят, недъгави да оздравяват, хроми да ходят и слепи да гледат, и прослави Бога Израилев.
[32] А Иисус, като повика учениците Си, рече: жалко Ми е за народа, че три дни вече стоят при Мене и нямат какво да ядат; пък да ги разпусна гладни, не искам, да не би да им премалее по пътя.
[33] И учениците Му казват: отде да вземем в пустинята толкова хляб, за да нахраним толкова народ?
[34] Иисус ги попита: колко хляба имате? А те отговориха: седем и няколко рибки.
[35] Тогава заповяда народу да насяда на земята.
[36] И като взе седемте хляба и рибите, възблагодари, разчупи и даде на учениците Си, а учениците – на народа.
[37] И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи седем пълни кошници.
[38] А ония, които ядоха, бяха четири хиляди души, освен жени и деца.
[39] И като разпусна народа, влезе в кораба и пристигна в пределите Магдалински.