[1] В онова време Ирод четвъртовластник чу мълвата за Иисуса
[2] и рече на своите служещи: това е Иоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, та затова стават чрез него чудеса.
[3] Защото Ирод, като хвана Иоана, върза го и хвърли в тъмница зарад Иродиада, жената на брата си Филипа,
[4] понеже Иоан му казваше: не бива да я имаш.
[5] И искаше да го убие, ала се боеше от народа, понеже го имаха за пророк.
[6] А когато празнуваха деня на Иродовото рождение, дъщерята Иродиадина игра пред събраните и угоди на Ирода;
[7] затова той с клетва ѝ обеща да даде, каквото и да поиска.
[8] А тя, подучена от майка си, каза: дай ми тук на блюдо главата на Иоана Кръстителя.
[9] И натъжи се царят; но заради клетвата и сътрапезниците си заповяда да ѝ я дадат.
[10] И проводи, та отсякоха главата на Иоана в тъмницата.
[11] И донесоха главата му на блюдо и дадоха на девойката, а тя я занесе на майка си.
[12] А учениците му, като дойдоха, дигнаха тялото му и го погребаха; и отидоха, та обадиха на Иисуса.
[13] Като чу Иисус, замина оттам на кораб в пусто място насаме; а народът, като узна, тръгна подире Му пешком от градовете.
[14] И като излезе Иисус, видя много свят; и смили се над тях и изцели болните им.
[15] А на мръкване приближиха се до Него учениците Му и рекоха: тук мястото е пусто, и времето вече напредна; разпусни народа, за да идат по селата и си купят храна.
[16] Но Иисус им рече: няма нужда да отиват; дайте им вие да ядат.
[17] А те му казват: ние имаме тук само пет хляба и две риби.
[18] Той рече: донесете Ми ги тука.
[19] И, след като заповяда народу да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и, като разчупи, даде хлябовете на учениците, а учениците – на народа.
[20] И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи дванайсет пълни коша;
[21] а ония, които ядоха, бяха около пет хиляди души, освен жени и деца.
[22] И веднага Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа.
[23] И като разпусна народа, Той се качи на планината, за да се помоли насаме; и вечерта остана там самичък.
[24] А корабът беше вече сред морето, и вълните го блъскаха, защото вятърът беше противен.
[25] И на четвърта стража през нощта отиде Иисус при тях, като ходеше по морето.
[26] А учениците, като Го видяха да ходи по морето, смутиха се и казваха: това е привидение; и от страх извикаха.
[27] Но Иисус веднага заговори с тях и рече: дерзайте! Аз съм, не бойте се!
[28] Петър отговори и Му рече: Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата.
[29] А Той рече: дойди. И като излезе от кораба, Петър тръгна по водата, за да иде при Иисуса;
[30] но, като видя силния вятър, уплаши се и, като взе да потъва, извика: Господи, избави ме!
[31] Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: маловерецо, защо се усъмни?
[32] И щом влязоха в кораба, вятърът утихна.
[33] А ония, които бяха в кораба, приближиха се, поклониха Му се и казаха: наистина си Божий Син!
[34] И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска.
[35] Жителите на онова място, като Го познаха, разпратиха по цялата оная околност, и донесоха при Него всички болни.
[36] И Го молеха, да се допрат поне до полата на дрехата Му; и които се допряха, изцериха се.