[1] Тогава пристъпиха фарисеите и садукеите и, изкушавайки Го, поискаха да им покаже личба от небето.
[2] А Той им отговори и рече: вечер казвате: ще бъде ведро, защото небето е червено;
[3] а сутрин – днес ще има буря, защото небето е тъмно-багрено. Лицемерци, вида на небето умеете да разпознавате, а личбите на времената не можете ли?
[4] Род лукав и прелюбодеен иска личба, но личба няма да му се даде, освен личбата на пророк Иона. И като ги остави, отмина.
[5] Като преминаха на срещната страна, учениците Му бяха забравили да вземат хляб.
[6] Иисус им рече: внимавайте и се пазете от кваса фарисейски и садукейски.
[7] А те мислеха в себе си и думаха: това ще да е, задето не взехме хляб.
[8] Като разбра това Иисус, рече им: маловерци, защо сте се замислили, че не сте взели хляб?
[9] Още ли не разбирате и не помните за петте хляба на пет хиляди души, и колко коша събрахте?
[10] Нито за седемте хляба на четири хиляди души, и колко кошници събрахте?
[11] Как не разбирате, че не за хляб ви казах: пазете се от кваса фарисейски и садукейски?
[12] Тогава те разбраха, че Той им бе казал да се пазят не от хлебен квас, а от учението фарисейско и садукейско.
[13] А когато дойде в страната на Кесария Филипова, Иисус питаше учениците Си и казваше: за кого Ме човеците мислят Мене, Сина Човечески?
[14] Те отговориха: едни – за Иоана Кръстителя, други – за Илия, а някои – за Иеремия, или за едного от пророците.
[15] Той им рече: а вие за кого Ме мислите?
[16] Симон Петър отговори и рече: Ти си Христос, Синът на Живия Бог.
[17] Тогава Иисус отговори и му рече: блажен си ти, Симоне, син Ионин, защото не плът и кръв ти откри това, а Моят Отец, Който е на небесата;
[18] и Аз ти казвам: ти си Петър, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да ѝ надделеят;
[19] и ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата.
[20] Тогава Иисус заповяда на учениците Си, никому да не обаждат, че Той, Иисус, е Христос.
[21] Оттогава Иисус начена да открива на учениците Си, че Той трябва да отиде в Иерусалим и много да пострада от стареите, първосвещениците и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да възкръсне.
[22] И Петър, като Го взе настрана, захвана да Му възразява: милостив Бог към Тебе, Господи! това няма да стане с Тебе.
[23] А Той се обърна и рече Петру: махни се от Мене, сатана! Ти Ми си съблазън! защото мислиш не за това, що е Божие, а за онова, що е човешко.
[24] Тогава Иисус рече на учениците Си: ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва;
[25] защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който изгуби душата си заради Мене, ще я намери;
[26] защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си?
[27] Защото ще дойде Син Човеческий в славата на Отца Си със Своите Ангели, и тогава ще въздаде всекиму според делата му.
[28] Истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят Сина Човечески да иде в царството Си.