[1] Когато Иисус свърши тия думи, тръгна от Галилея и дойде в пределите Иудейски, отвъд Иордан.
[2] Подире Му тръгнаха много тълпи народ, и Той ги изцери там.
[3] И дойдоха при Него фарисеите и, изкушавайки Го, думаха Му: позволено ли е човеку да напусне жена си по всяка причина?
[4] Той им отговори и рече: не сте ли чели, че Оня, Който отначало ги сътвори, мъж и жена ги сътвори и каза:
[5] „затова ще остави човек баща и майка и ще се прилепи до жена си, и ще бъдат двамата една плът“?
[6] Тъй че те вече не са двама, а една плът. Прочее, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва.
[7] Те Му казват: защо тогава Моисей заповяда да даде мъжът разводно писмо и да я напусне?
[8] Той им отговаря: поради вашето жестокосърдие ви е позволил Моисей да напускате жените си; но отначало не беше тъй;
[9] Аз пък ви казвам: който напусне жена си, освен поради прелюбодеяние, и се ожени за друга, той прелюбодействува; и който се ожени за напусната, прелюбодействува.
[10] Казват Му Неговите ученици: ако е такова задължението на човека към жената, няма полза да се жени.
[11] А Той им рече: не всички възприемат тая дума, но ония, на които е дадено;
[12] защото има скопци, родени тъй от майчина утроба; има и скопци, скопени от човеци; и има скопци, които сами са се скопили заради царството небесно. Който може възприе, нека възприеме.
[13] Тогава доведоха при Него деца, за да възложи върху им ръце и да се помоли; учениците пък им забраниха.
[14] Но Иисус рече: оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно.
[15] И като възложи върху им ръце, отиде си оттам.
[16] И ето, един момък се доближи и Му рече: Учителю благий, какво добро да сторя, за да имам живот вечен?
[17] А Той му отговори: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог. Но ако искаш да влезеш в живот вечен, опази заповедите.
[18] Казва Му: кои? А Иисус рече: не убивай, не прелюбодействувай, не кради, не лъжесвидетелствувай;
[19] почитай баща си и майка си; обичай ближния си като себе си.
[20] Момъкът Му казва: всичко това съм опазил от младини; какво още ми не достига?
[21] Иисус му рече: ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене.
[22] Като чу момъкът тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот.
[23] А Иисус рече на учениците Си: истина ви казвам, богат мъчно ще влезе в царството небесно;
[24] и още ви казвам: по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.
[25] Като чуха това, учениците Му твърде много се чудеха и думаха: кой тогава може да се спаси?
[26] А Иисус, като погледна, рече им: за човеците това е невъзможно, ала за Бога всичко е възможно.
[27] Тогава Петър отговори и Му рече: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме; какво, прочее, ще стане с нас?
[28] А Иисус им рече: истина ви казвам, че вие, които Ме последвахте, при пакибитието, кога Син Човеческий седне на престола на славата Си, ще седнете и вие на дванайсет престола, като съдите дванайсетте Израилеви колена;
[29] и всеки, който остави къща, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи живот вечен.
[30] А мнозина първи ще бъдат последни, и последни – първи.