[1] Гледайте да не проявявате своята праведност пред човеците, за да ви видят; инак, няма да имате награда при Небесния ваш Отец.
[2] И тъй, кога правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерците по синагоги и по улици, за да ги хвалят човеците. Истина ви казвам: те вече получават своята награда.
[3] А ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната,
[4] та милостинята ти да бъде скришом; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.
[5] И кога се молиш, не бъди като лицемерците, които обичат да се спират по синагоги и по кръстопътища да се молят, за да се покажат пред човеците. Истина ви казвам, те вече получават своята награда.
[6] А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.
[7] А кога се молите, не говорете излишно като езичниците; защото те мислят, че в многословието си ще бъдат чути;
[8] прочее, не бивайте тям подобни; защото вашият Отец знае, от какво имате нужда, още преди да поискате от Него.
[9] А молете се тъй: Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име;
[10] да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята;
[11] насъщния ни хляб дай ни днес;
[12] и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си;
[13] и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин.
[14] Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец;
[15] ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.
[16] Също, кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда.
[17] А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си,
[18] та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.
[19] Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат;
[20] но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат;
[21] защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.
[22] Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло;
[23] ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината?
[24] Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона.
[25] Затова казвам ви: не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото?
[26] Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях?
[27] Па и кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът?
[28] Защо се грижите и за облекло? Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат;
[29] а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях;
[30] и ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, колко повече вас, маловерци!
[31] И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем?
[32] Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това.
[33] Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде.
[34] И тъй, не се грижете за утре, защото утрешният ден сам ще се грижи за своето: доста е на всеки ден злобата му.