[1] Иисус продължаваше да им говори с притчи, като казваше:
[2] царството небесно прилича на човек цар, който направи сватба на сина си
[3] и разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; а те не искаха да дойдат.
[4] Пак изпрати други слуги, като рече: кажете на поканените: ето, приготвих моя обяд; юнците ми и каквото е угоено са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватбата.
[5] Но те пренебрегнаха и отидоха, кой на нива, кой по търговия;
[6] други пък хванаха слугите му, поругаха ги и убиха.
[7] Като чу за това царят, разгневи се, изпрати войските си, та погуби ония убийци и изгори града им.
[8] Тогава казва на слугите си: сватбата е готова, ала поканените не бяха достойни.
[9] Затова идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата.
[10] И като излязоха тия слуги по пътищата, събраха всички, колкото намериха и лоши, и добри; и напълни се сватбеният дом с много сътрапезници.
[11] Царят, като влезе да види насядалите, съгледа там едного, който не бе облечен в сватбарска премяна,
[12] и каза му: приятелю, как влезе тук, като не си в сватбарска премяна? А той мълчеше.
[13] Тогава царят рече на слугите: вържете му ръцете и нозете, вземете и го хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби;
[14] защото мнозина са звани, а малцина избрани.
[15] Тогава фарисеите отидоха и се наговориха, как да Го уловят на дума.
[16] И изпращат при Него учениците си с някои иродиани, казвайки: Учителю, знаем, че си справедлив и истински поучаваш на път Божий, и немариш за никого, понеже не гледаш на ничие лице;
[17] затова кажи ни: как Ти се струва: позволено ли е да се дава данък кесарю, или не?
[18] Но Иисус, като разбра лукавството им, рече: що Ме изкушавате, лицемерци?
[19] покажете Ми една данъчна монета. Те Му донесоха един динарий.
[20] И казва им: чий е този образ и надпис?
[21] Отговарят Му: на кесаря. Тогава им казва: отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу.
[22] И като чуха това, те се почудиха, оставиха Го и си отидоха.
[23] В оня ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, като думаха:
[24] Учителю, Моисей е казал: ако някой умре бездетен, нека брат му вземе жена му и въздигне потомство на брата си;
[25] у нас имаше седем братя: първият се ожени и умря и, понеже нямаше потомство, остави жена си на брата си;
[26] също и вторият, третият, дори до седмия;
[27] а след всички умря и жената;
[28] и тъй, при възкресението, кому от седемте ще бъде тя жена? понеже всички я имаха.
[29] Иисус им отговори и рече: заблуждавате се, като не знаете Писанията, ни силата Божия;
[30] защото при възкресението нито се женят, нито се мъжат, но пребъдват като Ангели Божии на небесата.
[31] А за възкресението на мъртвите не сте ли чели реченото вам от Бога, Който казва:
[32] „Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов“. Бог не е Бог на мъртви, а на живи.
[33] И народът, като слушаше, чудеше се на учението Му.
[34] А фарисеите, като чуха, че Той затвори устата на садукеите, събраха се наедно.
[35] И един от тях, законник, изкушавайки Го, попита и рече:
[36] Учителю, коя заповед е най-голяма в закона?
[37] А Иисус му отговори: възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум:
[38] тази е първа и най-голяма заповед;
[39] а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си;
[40] на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците.
[41] И когато фарисеите бяха събрани, Иисус ги попита и рече:
[42] какво мислите за Христа? Чий син е? Отговарят Му: Давидов.
[43] Казва им: как тогава Давид по вдъхновение Го нарича Господ, казвайки:
[44] „рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“?
[45] И тъй, ако Давид Го нарича Господ, как тогава Той му е син?
[46] И никой не можеше да Му отговори ни дума; и от тоя ден никой вече не дръзна да Го попита.