[1] Тогава царството небесно ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца;
[2] пет от тях бяха мъдри, а петте неразумни.
[3] Неразумните, като взеха светилниците си, не взеха със себе си масло;
[4] а мъдрите, заедно със светилниците си, взеха и масло в съдовете си;
[5] и понеже младоженецът се бавеше, всички задрямаха и заспаха.
[6] А посред нощ се чу вик: ето, младоженецът иде, излизайте да го посрещнете.
[7] Тогава всички тия девици станаха и приготвиха светилниците си;
[8] а неразумните рекоха на мъдрите: дайте ни от вашето масло, защото светилниците ни гаснат.
[9] Мъдрите пък отговориха и казаха: да не би някак да не стигне и нам, и вам, подобре идете у продавачите и си купете.
[10] А когато те отиваха да купят, пристигна младоженецът, и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвориха.
[11] После дохождат и другите девици и викат: господине, господине, отвори ни!
[12] А той им отговори и рече: истина ви казвам, не ви познавам.
[13] И тъй, бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа, когато ще дойде Син Човеческий.
[14] Защото Той ще постъпи като човек, който, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им предаде имота си:
[15] и едному даде пет таланта, другиму два, другиму един, всекиму според силата; и веднага отпътува.
[16] Който взе петте таланта, отиде, употреби ги в работа и спечели други пет таланта;
[17] също тъй и който взе двата таланта, спечели и други два;
[18] а който взе единия талант, отиде, та разкопа земята и скри среброто на господаря си.
[19] След дълго време дохожда господарят на тия слуги и поисква им сметка.
[20] И като пристъпи оня, който бе взел петте таланта, донесе други пет и казва: господарю, ти ми предаде пет таланта: ето, аз спечелих с тях други пет.
[21] Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
[22] Дойде също и оня, който бе взел двата таланта, и рече: господарю, ти ми предаде два таланта: ето, аз спечелих с тях други два.
[23] Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
[24] Пристъпи и оня, който бе взел единия талант, и рече: господарю, аз те знаех, че си жесток човек: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал;
[25] и като се уплаших, отидох, та скрих таланта ти в земята; ето ти твоето.
[26] А господарят му отговори и рече: лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жъна, дето не съм сеял, и събирам, дето не съм пръскал;
[27] затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойдех, щях да си прибера своето с лихва;
[28] вземете, прочее, от него таланта и го дайте на оногова, който има десет таланта;
[29] защото всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има;
[30] а негодния раб хвърлете във външната тъмнина: там ще бъде плач и скърцане със зъби. Като рече това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!
[31] А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си,
[32] и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози;
[33] и ще постави овците от дясната Си страна, а козите – от лявата.
[34] Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира;
[35] защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте;
[36] гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте.
[37] Тогава праведниците ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме, или жаден, и напоихме?
[38] Кога Те видяхме странник, и прибрахме, или гол, и облякохме?
[39] Кога Те видяхме болен, или в тъмница, и Те споходихме?
[40] А Царят ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили.
[41] Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели;
[42] защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте;
[43] странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте.
[44] Тогава и те ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти послужихме?
[45] Тогава ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили.
[46] И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците – в живот вечен.