[1] Като видя народа, Той се възкачи на планината; и когато седна, учениците Му се приближиха до Него.
[2] И Той, като отвори устата Си, поучаваше ги и казваше:
[3] блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно.
[4] Блажени плачещите, защото те ще се утешат.
[5] Блажени кротките, защото те ще наследят земята.
[6] Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят.
[7] Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани.
[8] Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.
[9] Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.
[10] Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно.
[11] Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене.
[12] Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата; тъй бяха гонени и пророците, които бяха преди вас.
[13] Вие сте солта на земята. Но, ако солта изгуби сила, с какво ще се направи солена? Тя вече за нищо не струва, освен да се хвърли вън и да се тъпче от човеците.
[14] Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина.
[15] Нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи.
[16] Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец.
[17] Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня.
[18] Защото, истина ви казвам: докле премине небето и земята, ни една йота, или една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.
[19] И тъй, който наруши една от наймалките тия заповеди и тъй поучи човеците, той най-малък ще се нарече в царството небесно; а който изпълни и поучи, той велик ще се нарече в царството небесно.
[20] Защото, казвам ви, ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, няма да влезете в царството небесно.
[21] Слушали сте, че бе казано на древните: „не убивай; а който убие, виновен е пред съда“.
[22] Аз пък ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си без причина, виновен ще бъде пред съда, а който каже на брата си: „рака̀“, виновен ще бъде пред синедриона; а който пък каже: „безумнико“, виновен ще бъде за геената огнена.
[23] И тъй, ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе,
[24] остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си.
[25] Помирявай се с противника си скоро, докле си още на път с него към съдилището, за да не би някак противникът ти да те предаде на съдията, а съдията да те предаде на слугата и да бъдеш хвърлен в тъмница;
[26] истина ти казвам: няма да излезеш оттам, докле не върнеш и последния кодрант.
[27] Слушали сте, че бе казано на древните: „не прелюбодействувай“.
[28] Аз пък ви казвам, че всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си.
[29] И ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената огнена.
[30] И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и я хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената.
[31] Казано бе също: „ако някой напусне жена си, нека ѝ даде разводно писмо“.
[32] Аз пък ви казвам: който напусне жена си, не поради прелюбодеяние, той я прави да прелюбодействува; и който се ожени за напусната, той прелюбодействува.
[33] Слушали сте още, че бе казано на древните: „клетва не престъпяй, а изпълнявай пред Господа клетвите си“.
[34] Аз пък ви казвам: да се не кълнете никак: ни в небето, защото е престол Божий;
[35] ни в земята, защото е подножие на нозете Му; ни в Иерусалим, защото е град на великия Цар;
[36] ни в главата си се кълни, защото не можеш направи ни един косъм бял или черен.
[37] Но думата ви да бъде: да, да; не, не; а каквото е повече от това, то е от лукавия.
[38] Слушали сте, че бе казано: „око за око, и зъб за зъб“.
[39] Аз пък ви казвам: да се не противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата.
[40] И на тоя, който поиска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, дай му и горната дреха.
[41] И който те принуди да вървиш с него една миля, върви с него две.
[42] Томува, който ти проси, давай, и не се отвръщай от оногова, който ти иска назаем.
[43] Слушали сте, че бе казано: „обичай ближния си, и мрази врага си“.
[44] Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят,
[45] за да бъдете синове на вашия Отец Небесен; защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни.
[46] Защото, ако обикнете ония, които вас обичат, каква вам награда? Не правят ли същото и митарите?
[47] И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не постъпват ли тъй и езичниците?
[48] И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец.