[1] След това Той обхождаше градове и села, като проповядваше и благовестеше царството Божие, и с Него бяха дванайсетте,
[2] и някои жени, които Той бе излекувал от зли духове и болести: Мария, наричана Магдалина, от която бяха излезли седем бяса,
[3] и Иоана, жена на Хуза, домакин Иродов, и Сусана, и много други, които Му услужваха с имотите си.
[4] А когато се събра множество народ, и жителите от всички градове се стичаха при Него, Той почна да говори с притча:
[5] излезе сеяч да сее семе; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха;
[6] а други паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага;
[7] други пък паднаха между тръни; и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха;
[8] а други паднаха на добра земя и, като изникнаха, дадоха плод стократен. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!
[9] А учениците Му Го попитаха и рекоха: какво значи тая притча?
[10] Той отговори: вам е дадено да знаете тайните на царството Божие, а на другите се говори с притчи, та, като гледат, да не виждат и, като слушат, да не разбират.
[11] Тая притча значи: семето е словото Божие;
[12] а това, що падна край пътя, са ония, които слушат; но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят;
[13] а това, що падна на камък, са ония, които, кога чуят словото, с радост го приемат, ала нямат корен и временно вярват, а във време на изкушение отстъпват;
[14] а това, що падна между тръните, са ония, които чуят словото, но в живота си се задавят от грижи, богатство и светски наслади и не принасят плод;
[15] а това, що падна на добра земя, са ония, които, като чуят словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!
[16] И никой, като запали светило, не го захлупва със съд, нито го туря под одър, а го туря на светилник, за да виждат светлината ония, които влизат.
[17] Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно, нито пък скрито, което да не стане известно и да не излезе наяве.
[18] Внимавайте, прочее, как слушате; понеже, който има, ще му се даде; а който няма, ще му се отнеме и това, що мисли, че има.
[19] И дойдоха при Него майка Му и братята Му, и не можаха да се приближат до Него поради народа.
[20] И Му обадиха, като казваха: майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят.
[21] А Той им отговори и рече: Моя майка и Мои братя са тия, които слушат словото Божие и го изпълняват.
[22] Един ден, Той влезе с учениците Си в кораб и им рече: да преминем отвъд езерото. И потеглиха.
[23] Когато плуваха, Той заспа. На езерото се подигна бурен вятър, и вълните ги заливаха, и те бяха в опасност.
[24] Приближиха се, събудиха Го и рекоха: Наставниче, Наставниче, загиваме! А Той, като се събуди, запрети на вятъра и на вълнението водно; и те се уталожиха, и настана тишина.
[25] Тогава Той им рече: де е вярата ви? А те в страх и почуда казваха един другиму: кой ли е Тоя, че и на ветровете и на водата заповядва, и Му се покоряват?
[26] И преплуваха в Гадаринската страна, която е срещу Галилея.
[27] А когато излезе на брега, срещна Го от града един човек, който от много години имаше бесове и не обличаше дреха и в къща не живееше, а по гробищата.
[28] Той, като видя Иисуса, извика, падна пред Него и с висок глас рече: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Моля Ти се, не ме мъчи!
[29] Защото Иисус бе заповядал на нечистия дух да излезе от тоя човек; понеже от дълго време го мъчеше, тъй че го вързваха с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше оковите, и гонен биваше от беса по пущинаците.
[30] Иисус го попита и рече: как ти е името? Той рече: легион; защото много бесове бяха влезли в него.
[31] И те молеха Иисуса да не им заповядва да идат в бездната.
[32] А там по рътлината пасеше голямо стадо свини; и бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи.
[33] Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в езерото и се издави.
[34] Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността.
[35] И излязоха да видят станалото; и като дойдоха при Иисуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав ум; и се изплашиха.
[36] А ония, които бяха видели, разказаха им, как се спаси бесният.
[37] И целият народ от Гадаринската околност Го молеше да си отиде от тях; понеже бяха обвзети от голям страх. Той влезе в кораба и се завърна.
[38] Човекът пък, от когото излязоха бесовете, Го молеше да бъде с Него; но Иисус го отпрати и рече:
[39] върни се в къщата си и разказвай, какво ти стори Бог. Той отиде и разправяше по целия град, какво му бе сторил Иисус.
[40] А когато Иисус се върна, народът Го посрещна, защото всички Го очакваха.
[41] И ето, дойде един човек, на име Иаир, който беше началник на синагогата, и, като падна пред нозете на Иисуса, молеше Го да отиде дома му,
[42] защото той имаше едничка дъщеря, на около дванайсет години, и тя беше на умиране. А когато Иисус отиваше, народът се притискаше о Него.
[43] И една жена, която от дванайсет години страдаше от кръвотечение и която бе разнесла по лекари целия си имот и не могла да бъде излекувана ни от едного,
[44] приближи се изотзад, допря се до края на дрехата Му; и веднага кръвотечението ѝ престана.
[45] И рече Иисус: кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, рече Петър и ония, които бяха с Него: Наставниче, народът Те обкръжава и притиска, а питаш: кой се допря до Мене?
[46] Но Иисус рече: допря се някой до Мене, понеже усетих, че излезе сила от Мене.
[47] Жената, като видя, че не можа да се укрие, разтреперена се приближи и, като падна пред Него, изяви Му пред целия народ, защо се бе допряла до Него, и как веднага се е излекувала.
[48] А Той ѝ рече: дерзай, дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром!
[49] Докато още говореше, дойде някой от дома на началника на синагогата, и му рече: дъщеря ти умря; не прави труд на Учителя.
[50] Но Иисус, като чу това, отговори му и рече: не бой се, само вярвай, и спасена ще бъде.
[51] А когато стигна в дома, не позволи никому да влезе, освен на Петра, Иоана и Иакова, и на бащата и майката на момичето.
[52] Всички плачеха и ридаеха за нея. Но Той рече: не плачете; тя не е умряла, а спи.
[53] И смееха Му се, защото знаеха, че тя е умряла.
[54] А Той, като отпрати всички навън и я хвана за ръка, извика: момиче, стани!
[55] И възвърна се духът ѝ; тя веднага стана; и Той заповяда да ѝ дадат да яде.
[56] И се почудиха родителите ѝ. А Той им заповяда да не казват никому за станалото.