[1] През ония дни излезе от кесаря Августа заповед – да се направи преброяване по цялата земя.
[2] Това преброяване беше първо, когато Кириний управляваше Сирия.
[3] И отиваха всички да се записват, всеки в своя град.
[4] Тръгна и Иосиф от Галилея, от град Назарет, за Иудея, за града Давидов, наречен Витлеем, понеже беше от дома и рода Давидов,
[5] за да се запише с Мария, сгодената за него жена, която беше непразна.
[6] А когато бяха те там, дойде ѝ време да роди;
[7] и роди своя Син първенец, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в странноприемницата.
[8] В тая същата страна имаше пастири, които нощуваха на полето и пазеха нощна стража при стадото си.
[9] И ето, яви се пред тях Ангел Господен, и слава Господня ги осия; и се изплашиха твърде много.
[10] И рече им Ангелът: не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци;
[11] защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ;
[12] и ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли.
[13] И внезапно се яви с Ангела многобройно войнство небесно, което хвалеше Бога и казваше:
[14] слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!
[15] Когато Ангелите си отидоха от тях на небето, пастирите си рекоха един другиму: да идем до Витлеем, и да видим случилото се там, за което ни възвести Господ.
[16] И дойдоха бързешком, и намериха Мариам и Иосифа, и Младенеца да лежи в яслите.
[17] А като видяха, разказаха каквото им бе възвестено за тоя Младенец.
[18] И всички, които чуха, почудиха се на това, що им разказаха пастирите.
[19] А Мариам спазваше всички тия думи, като ги слагаше в сърцето си.
[20] И върнаха се пастирите, славейки и хвалейки Бога за всичко, що чуха и видяха, както им бе казано.
[21] Като се изпълниха осем дена, за да бъде обрязан Младенецът, дадоха Му името Иисус, наречено от Ангела, преди да се зачене Той в утробата.
[22] А когато се изпълниха дните на нейното очистяне, според закона Моисеев, донесоха Го в Иерусалим, за да Го представят пред Господа,
[23] както е писано в закона Господен, че всяко мъжко, което разтваря утроба, ще бъде посветено Господу;
[24] и да принесат жертва, според реченото в закона Господен, две гургулици, или две гълъбчета.
[25] Тогава имаше в Иерусалим един човек, на име Симеон; и тоя човек беше праведен и благоговеен, и чакаше утехата Израилева; и Дух Светий беше върху него.
[26] Нему бе предсказано от Духа Светаго, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен.
[27] И дойде по вдъхновение в храма. И когато родителите донесоха Младенеца Иисуса, за да извършат на Него обичая по Закона,
[28] той Го прегърна, благослови Бога и рече:
[29] сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром;
[30] защото очите ми видяха Твоето спасение,
[31] що си приготвил пред лицето на всички народи, –
[32] светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля.
[33] А Иосиф и майка Му се чудеха на казаното за Него.
[34] И благослови ги Симеон и рече на Мария, майка Му: ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, –
[35] и на сама тебе меч ще прониже душата, – за да се открият мислите на много сърца.
[36] Тук беше и Анна пророчица, дъщеря Фануилова, от коляно Асирово, достигнала до дълбока старост, като бе проживяла с мъжа си седем години след девството си;
[37] тя бе вдовица на около осемдесет и четири години, и не се отделяше от храма, служейки Богу с пост и молитва денем и нощем.
[38] И в това време, като се приближи, тя славеше Господа и говореше за Него на всички, които очакваха избавление в Иерусалим.
[39] И когато свършиха всичко според закона Господен, върнаха се в Галилея, в своя град Назарет.
[40] А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълняше с мъдрост; и благодат Божия беше върху Него.
[41] Всяка година родителите Му ходеха в Иерусалим за празник Пасха.
[42] И когато Той стана на дванайсет години, те отидоха в Иерусалим по обичая на празника;
[43] а когато се връщаха, след свършване на празничните дни, Отрокът Иисус остана в Иерусалим; и не забелязаха това Иосиф и майка Му.
[44] Като мислеха, че Той върви с дружината, изминаха един ден път и Го търсиха между роднини и познайници;
[45] и като Го не намериха, върнаха се в Иерусалим и Го търсеха.
[46] Подир три дни Го намериха в храма, да седи между учителите, да ги слуша и запитва;
[47] всички, които Го слушаха, чудеха се на разума и отговорите Му.
[48] И като Го видяха, смаяха се; и Му рече майка Му: Чедо, защо ни направи тъй? Ето, баща Ти и аз твърде много се измъчихме да Те търсим.
[49] Той им рече: защо сте Ме търсили? Не знаехте ли, че Аз трябва да съм в онова, що принадлежи на Отца Ми?
[50] Но те не разбраха казаните от Него думи.
[51] Той тръгна с тях и дойде в Назарет; и им се покоряваше. А майка Му спазваше всички тия думи в сърцето си.
[52] Иисус пък преуспяваше в мъдрост и възраст и в любов пред Бога и човеците.