[1] И дигна се цялото множество, и Го поведоха към Пилата,
[2] и почнаха да Го обвиняват, говорейки: намерихме Тогова, че развратява народа ни и забранява да се дава кесарю данък, като казва за Себе Си, че бил Христос Цар.
[3] А Пилат Го попита и каза: Ти ли си Царят на иудеите? А Той отговори и му рече: ти казваш.
[4] Пилат рече на първосвещениците и на народа: аз не намирам никаква вина у Тогова Човека.
[5] Но те настояваха да казват, че Той бунтува народа, като поучава по цяла Иудея, начевайки от Галилея дотук.
[6] Пилат, като чу за Галилея, попита: нима Човекът е галилеец?
[7] И като узна, че Той е подвластен на Ирода, изпрати Го при Ирода, който през тия дни беше тъй също в Иерусалим.
[8] А Ирод, като видя Иисуса, много се зарадва, понеже отдавна желаеше да Го види, тъй като беше слушал много за Него, и се надяваше да види някое чудо да стане от Него,
[9] и Му задаваше много въпроси, но Той нищо му не отговаряше.
[10] А първосвещениците и книжниците стояха и силно Го обвиняваха.
[11] Но Ирод с войниците си, като Го унизи и подигра, облече Го в светла дреха и Го изпрати назад при Пилата.
[12] И него ден Пилат и Ирод станаха приятели помежду си, понеже по-рано враждуваха един против други.
[13] А Пилат, като повика първосвещениците, началниците и народа,
[14] каза им: доведохте ми Тоя Човек като развратител на народа; а ето, аз изследвах пред вас, и не намерих у Тогози Човека никаква вина от онова, в каквото Го обвинявате;
[15] но нито Ирод намери, понеже Го пратих и при него; и ето, нищо достойно за смърт Той не е извършил;
[16] и тъй, след като Го накажа, ще Го пусна.
[17] А той трябваше за празника да им пуска един затворник.
[18] Но целият народ закрещя: премахни Тогова! а пусни ни Варава.
[19] А Варава беше хвърлен в тъмница за извършен в града бунт и убийство.
[20] Пилат отново издигна глас, като желаеше да пусне Иисуса.
[21] Но те крещяха: разпни Го, разпни!
[22] Той и трети път им рече: та какво зло е сторил Тоя? Аз не намерих в Него нищо да заслужава смърт; затова след като Го накажа, ще Го пусна.
[23] Но те настояваха с голям вик да изискват да бъде разпнат; и викът техен и тоя на първосвещениците надделя.
[24] И Пилат реши да бъде, според както искат те,
[25] и пусна им хвърления в тъмницата за бунт и убийство, когото искаха, а Иисуса предаде на волята им.
[26] И когато Го поведоха, уловиха някого си Симона Киринеец, който идеше от нива, и сложиха върху му кръста, за да го носи след Иисуса.
[27] И след Него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха и ридаеха за Него.
[28] А Иисус, като се обърна към тях, рече: дъщери иерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за чедата си;
[29] понеже, ето, наближават дни, когато ще се каже: блазе на неплодни, и на утроби неродили, и на гърди некърмили!
[30] Тогава ще почнат да казват на планините: паднете върху ни! и на хълмовете: затрупайте ни!
[31] Защото, ако това правят със зеленото дърво, какво ще бъде със сухото?
[32] Водеха и двама злодейци, за да бъдат погубени с Него.
[33] И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единия отдясно, а другия отляво.
[34] А Иисус говореше: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят. И като деляха дрехите Му, хвърлиха жребие.
[35] А народът стоеше и гледаше. Подгавряха се заедно с народа и началниците, казвайки: други спаси, нека спаси и Себе Си, ако Този е Христос, избраникът Божий.
[36] Също и войниците се подиграваха с Него, като се приближаваха и Му поднасяха оцет,
[37] и казваха: ако си Ти Иудейският Цар, спаси се Сам.
[38] И над Него имаше надпис, написан на гръцки, латински и еврейски: Този е Царят Иудейски.
[39] Един от увисналите на кръста злодейци Го хулеше и казваше: ако си Ти Христос, спаси Себе Си и нас.
[40] А другият, като заговори, мъмреше тогова и казваше: та и от Бога ли се не боиш ти, когато и сам си осъден на същото?
[41] А ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си; но Тоя нищо лошо не е сторил.
[42] И казваше на Иисуса: спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!
[43] И отговори му Иисус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая.
[44] Беше вече около шестия час, и настана мрак по цялата земя до деветия час;
[45] и потъмня слънцето, и храмовата завеса се раздра през средата.
[46] Иисус, като извика с висок глас, рече: Отче! в Твоите ръце предавам духа Си. И това като каза, издъхна.
[47] А стотникът, като видя станалото, прослави Бога и рече: наистина, Тоя Човек е бил праведник.
[48] И целият народ, който се бе събрал на това зрелище, като видя станалото, връщаше се, удряйки се в гърди.
[49] А стояха надалеч и гледаха това всичките Му познайници и жените, които вървяха подире Му от Галилея.
[50] И ето, някой си, на име Иосиф, съветник, човек добър и справедлив,
[51] – той не бе се съгласил с решението и деянията им, – из Ариматея, иудейски град, който очакваше тъй също царството Божие,
[52] дойде при Пилата и измоли тялото Иисусово;
[53] и като Го сне, обви в плащаница и Го положи в гроб, изсечен в скала, дето никой не бе още полаган.
[54] Тоя ден беше петък, и настъпваше вече събота.
[55] Вървяха подире и жените, които бяха дошли с Иисуса от Галилея, и видяха гроба и как бе положено тялото Му;
[56] и като се върнаха, приготвиха благовония и миро, а в събота си починаха според заповедта.