[1] Каза им и притча за това, че трябва винаги да се молят и да не падат духом,
[2] като рече: в един град имаше съдия, който ни от Бога се боеше, нито от човеци се срамуваше.
[3] В същия град имаше една вдовица, и тя дохождаше при него и казваше: защити ме от противника ми.
[4] Но той дълго време не рачи. А сетне рече си сам: макар и от Бога да се не боя и от човеци да се не срамувам,
[5] но, понеже тая вдовица ми не дава мира, ще я защитя, та да не дохожда вече да ми додява.
[6] И рече Господ: чуйте, що казва неправедният съдия!
[7] Та Бог ли няма да защити избраниците Си, които викат към Него денем и нощем, макар и да забавя да ги защити?
[8] Казвам ви, ще ги защити наскоро. Но Син Човеческий, кога дойде, ще намери ли вяра на земята?
[9] Също и на ония, които бяха убедени в себе си, че са праведни, и презираха другите, каза следната притча:
[10] двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар.
[11] Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар:
[12] постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам.
[13] А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника!
[14] Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат.
[15] Донасяха при Него и младенци, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха това, забраниха им.
[16] Но Иисус, като повика младенците, рече: оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие.
[17] Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, няма да влезе в него.
[18] И някой си началник Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен?
[19] А Иисус му рече: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог;
[20] знаеш заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, почитай баща си и майка си.
[21] А той рече: всичко това съм опазил от младини.
[22] Като чу това, Иисус му каза: още едно ти не достига: всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене.
[23] А той, като чу това, натъжи се, защото беше твърде богат.
[24] Като видя, че той се натъжи, Иисус рече: колко мъчно ще влязат в царството Божие ония, които имат богатство!
[25] Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.
[26] Които чуха това, рекоха: а кой може да се спаси?
[27] Но Той рече: невъзможното за човеците е възможно за Бога.
[28] Петър пък каза: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.
[29] Той им рече: истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къща, или родители, или братя, или сестри, или жена, или деца, заради царството Божие,
[30] и да не е получил много повече в сегашно време, па и в идещия век живот вечен.
[31] И като взе със Себе Си дванайсетте, рече им: ето, възлизаме за Иерусалим, и ще се извърши на Сина Човечески всичко, писано чрез пророците:
[32] понеже ще Го предадат на езичниците и ще се поругаят над Него, ще Го оскърбят и оплюят,
[33] ще Го бичуват и убият; и на третия ден ще възкръсне.
[34] Но те нищо от това не разумяха; тия думи за тях бяха потайни, и те не разбираха казаното.
[35] А когато Той се приближаваше до Иерихон, един слепец седеше край пътя и просеше;
[36] и като чу да минава край него народ, попита: какво е това?
[37] Обадиха му, че Иисус Назорей минава.
[38] Тогава той завика и каза: Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме!
[39] Тия, които вървяха напред, смъмраха го, за да мълчи; но той още по-високо викаше: Сине Давидов, помилуй ме!
[40] Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато оня се приближи до Него, попита го:
[41] какво искаш да ти сторя? Той рече: Господи, да прогледам.
[42] Иисус му рече: прогледай! твоята вяра те спаси.
[43] И той веднага прогледа и тръгна след Него, славейки Бога. И целият народ, като видя това, въздаде Богу хвала.