[1] Иисус, изпълнен с Духа Светаго, върна се от Иордан, и поведен беше от Духа в пустинята;
[2] там Той биде изкушаван четирийсет дена от дявола, и нищо не яде през тия дни; а като се изминаха те, най-сетне огладня.
[3] И рече Му дяволът: ако си Син Божий, кажи на тоя камък да стане хляб.
[4] А Иисус му отговори и рече: писано е, че не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово Божие.
[5] И като Го възведе на висока планина, дяволът Му показа всички царства на вселената в един миг време.
[6] И рече Му дяволът: Тебе ще дам властта над всички тия царства и славата им, понеже тя е мене предадена, и аз я давам, комуто искам;
[7] ако, прочее, ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.
[8] Иисус му отговори и рече: махни се от Мене, сатана! защото писано е: „Господу, Богу твоему се покланяй, и Нему едному служи“.
[9] И заведе Го в Иерусалим, постави Го на храмовата стряха и Му рече: ако си Син Божий, хвърли се оттук долу;
[10] защото писано е: „на Ангелите Си ще заповяда за Тебе да Те запазят;
[11] и на ръце ще Те понесат, да не би някак да препънеш о камък ногата Си“.
[12] Иисус му отговори и рече: казано е: „няма да изкусиш Господа, Бога твоего“.
[13] И като свърши всички изкушения, дяволът отстъпи от Него до някое време.
[14] И върна се Иисус със силата на Духа в Галилея; и пръсна се мълва за Него по цялата околна страна.
[15] Той поучаваше в синагогите им, прославян от всички.
[16] И дойде в Назарет, дето бе възпитан, и по обичая Си влезе един съботен ден в синагогата, и стана да чете.
[17] Подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като разгъна книгата, намери мястото, дето бе писано:
[18] „Дух Господен е върху Мене; затова Ме помаза да благовестя на бедните, прати Ме да лекувам ония, които имат сърца съкрушени, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите прогледване, да пусна на свобода измъчените,
[19] да проповядвам благоприятната Господня година“,
[20] И като сгъна книгата и я даде на слугата, седна; и очите на всички в синагогата бяха насочени в Него.
[21] И почна да им говори: днес се изпълни това писание, което чухте.
[22] И всички Му засвидетелствуваха, и се чудеха на благодатните Му думи, които излизаха от устата Му, и казваха: не е ли този Иосифовият син?
[23] Той им рече: навярно ще Ми кажете поговорката: лекарю, изцери се сам; направи и тук, в твоето отечество, онова, което чухме, че е станало в Капернаум.
[24] И рече: истина ви казвам: никой пророк не е приет в отечеството си.
[25] Наистина ви казвам: много вдовици имаше в Израиля в дните на Илия, когато беше затворено небето три години и шест месеца, тъй че настана голям глад по цяла земя;
[26] и нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при вдовицата в Сидонска Сарепта;
[27] тъй също много прокажени имаше в Израиля при пророк Елисея, и нито един от тях не се очисти, освен сириецът Нееман.
[28] Като чуха това, всички в синагогата се изпълниха с ярост;
[29] и станаха, та Го изкараха вън от града и заведоха навръх рътлината, на която бе построен градът им, за да го блъснат надолу.
[30] Но Той премина посред тях и си отиде,
[31] и слезе в Капернаум, галилейски град, и ги поучаваше в съботни дни.
[32] И бяха смаяни от учението Му, понеже словото Му беше с власт.
[33] В синагогата се намираше един човек, който имаше нечист дух бесовски, и той завика с висок глас:
[34] о, какво имаш Ти с нас, Иисусе Назареецо? Дошъл си да ни погубиш ли? зная Те, Кой си Ти, Светия Божий.
[35] Иисус му запрети и рече: млъкни и излез из него. И бесът, като го повали всред синагогата, излезе из него, без да му повреди ни най-малко.
[36] И ужас обвзе всички, и разсъждаваха помежду си и казваха: какво значи това, дето Той с власт и сила заповядва на нечистите духове, и те излизат?
[37] И се разнесе слух за Него по всички околни места.
[38] След като излезе от синагогата, Той влезе в къщата на Симона; а тъщата Симонова бе заболяла от силна огница, и Го молиха за нея.
[39] Като се приближи до нея, Той запрети на огницата, и тя я остави. Болната веднага стана и им прислужваше.
[40] А при заник-слънце всички, които имаха болни от разни болести, завеждаха ги при Него; а Той, като слагаше ръка на всекиго от тях, изцеряваше ги.
[41] Излизаха тъй също и бесове из мнозина с зик и казваха: Ти си Христос, Син Божий. А Той ги мъмреше и не оставяше да казват, че знаят, какво Той е Христос.
[42] А когато настана ден, Той излезе и отиде в самотно място; а народът Го търсеше и, като дойде при Него, задържаше Го, да си не отива от тях.
[43] Но Той им рече: и на другите градове трябва да благовестя царството Божие, защото затова съм пратен.
[44] И проповядваше в синагогите галилейски.