Skip to content
Opens in a new window
Listen to this chapter • 7:34

[1] И когато Той беше на едно място и се молеше, след като свърши молитвата, един от Неговите ученици Му рече: Господи, научи ни да се молим, както и Иоан научи учениците си.

[2] А Той им рече: когато се молите, казвайте: Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята;

[3] насъщния ни хляб давай ни всеки ден;

[4] и прости нам греховете ни, защото и сами ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия.

[5] И каза им: да речем, че някой от вас има приятел, и отива при него посреднощ и му казва: приятелю, дай ми назаем три хляба,

[6] защото един приятел ми дойде от път, и нямам какво да му сложа;

[7] а оня отвътре му отговаря и казва: не ме безпокой, вратата са вече заключени, а децата ми с мене са в леглото; не мога да стана и ти дам, –

[8] казвам ви, ако и да не стане оня и не му даде затова, че му е приятел, но поради неговата безочливост ще стане и ще му даде, колкото иска.

[9] И Аз ви казвам: искайте и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори;

[10] защото всеки, който иска, получава, и който търси, намира, и на тогоз, който хлопа, ще се отвори.

[11] И кой баща от вас, ако син му поиска хляб, ще му даде камък? Или, ако поиска риба, ще му даде змия вместо риба?

[12] Или, ако поиска яйце, ще му даде скорпия?

[13] И тъй, ако вие, бидейки лукави, умеете да давате добри даяния на чедата си, колко повече Отец Небесний ще даде Дух Светии на ония, които Му искат?

[14] Веднъж Той изгони един бяс, който беше ням; и когато бесът излезе, немият проговори; и народът се чудеше.

[15] А някои от тях казаха: Той изгонва бесовете чрез Веелзевула, бесовския княз.

[16] А други, изкушавайки Го, искаха Му личба от небето.

[17] Но Той, като им знаеше помислите, рече им: всяко царство, разделено на части една против друга, запустява, и дом, разделен на части една против друга, пропада;

[18] ако пък и сатаната се е разделил сам против себе си, как ще устои царството му? понеже казвате, че Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете.

[19] И ако Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете, синовете ви чрез кого ги изгонват? Затова те ще ви бъдат съдии.

[20] Ако пък Аз с пръста Божий изгонвам бесовете, то значи, дошло е до вас царството Божие.

[21] Когато силният отбраня с оръжие своя дом, тогава имотът му е в безопасност;

[22] когато пък някой по-силен от него го нападне и го победи, взима всичкото му оръжие, на което той се е надявал, и разделя плячката му.

[23] Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, той разпилява.

[24] Когато нечистият дух излезе от човека, минава през безводни места, търсейки покой, и, като не намира, казва: ще се върна в къщата си, отдето излязох;

[25] и като дойде, намира я пометена и наредена;

[26] тогава отива и довежда други седем духа, по-зли от себе си, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото.

[27] А когато Той говореше това, една жена издигна глас от народа и Му рече: блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал!

[28] А Той рече: да, но блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят.

[29] Когато пък народът начена да се струпва, Той заговори: лукав е тоя род; търси личба, но личба няма да му се даде, освен личбата на пророк Иона;

[30] защото, както Иона беше личба за ниневийци, тъй и Син Човеческий ще бъде за тоя род.

[31] Южната царица ще се изправи на съд с човеците от тоя род и ще ги осъди, защото тя дойде от край-земя, за да чуе премъдростта Соломонова; а ето, тук има повече от Соломона.

[32] Ниневийци ще се изправят на съд с тоя род и ще го осъдят, защото те се покаяха от проповедта на Иона; а ето, тук има повече от Иона.

[33] Никой, кога запали светило, не го туря на скрито място, нито под крина, а на светилник, за да виждат светлината ония, които влизат.

[34] Светило за тялото е окото; затова, кога твоето око бъде чисто, и цялото ти тяло ще бъде светло; а кога бъде лукаво, и тялото ти ще бъде тъмно;

[35] и тъй, гледай: светлината, що е в тебе, да не е тъмнина.

[36] Ако, прочее, тялото ти е цяло светло и няма ни една тъмна част, цялото ще бъде така светло, както кога светило те осветява със сияние.

[37] И когато Той говореше, един фарисеин Го помоли да обядва у него. Той отиде и седна на трапезата.

[38] А фарисеинът се почуди, като видя, че Той не си уми ръцете пред обеда.

[39] Но Господ му рече: сега вие, фарисеите, измивате чашата и паницата отвън, а пък вътрешността ви е пълна с грабеж и лукавство.

[40] Безумници, не Същият ли, Който сътвори външното, сътвори и вътрешното?

[41] Но давайте милостиня според силите си; тогава всичко у вас ще бъде чисто.

[42] Но горко вам, фарисеи, задето давате десятък от гьозум, седефче и от всякакъв зеленчук, а немарите за съда и любовта Божия: това трябваше да правите, и онова да не оставяте.

[43] Горко вам, фарисеи, задето обичате предни седалища в синагогите и поздрави по тържищата.

[44] Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, защото сте като гробове, които не личат, и по които човеците ходят, без да знаят.

[45] На това някой от законниците Му рече: Учителю, като говориш това, Ти и нас обиждаш.

[46] Но Той рече: и на вас, законниците, горко, задето товарите човеците с мъчни за носене бремена, а сами дори и с един пръст се не допирате до товарите.

[47] Горко вам, задето зидате гробници на пророците, които вашите бащи избиха,

[48] с това свидетелствувате за делата на бащите си и ги одобрявате, защото те избиха пророците, а вие им зидате гробници.

[49] Затова и Божията премъдрост рече: ще им пратя пророци и апостоли, и от тях ще убият и изгонят,

[50] за да се изиска от тоя род кръвта на всички пророци, проляна от създание мира,

[51] от кръвта на Авеля до кръвта на Захария, убит между жертвеника и храма. Да, казвам ви, ще се изиска от тоя род.

[52] Горко вам, законници, задето взехте ключа на познанието: сами не влязохте, и на влизащите попречихте.

[53] И когато Той им говореше това, книжниците и фарисеите почнаха силно да се ядосват и да изнудват от Него отговори за много неща,

[54] като Го дебнеха и гледаха да уловят нещо от устата Му, за да Го обвинят.

От Лука свето Евангелие — Chapters