[1] В съботата, първа след втория ден на Пасха, случи Му се да минава през посевите, и учениците Му късаха класове и, като ги стриваха с ръце, ядяха.
[2] А някои от фарисеите им рекоха: защо вършите това, което не бива да се върши в събота?
[3] Иисус им отговори и рече: нима не сте чели, що стори Давид, когато огладня сам и ония, които бяха с него?
[4] Как влезе в Божия дом, взе хлябовете на предложението, що не биваше да яде никой, освен самите свещеници, и яде, и даде на ония, които бяха с него?
[5] И рече им: Син Човеческий е господар и на съботата.
[6] Случи Му се и в друга събота да влезе в синагогата и да поучава. Там имаше един човек, комуто дясната ръка бе изсъхнала.
[7] А книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали ще го излекува в събота, за да намерят обвинение против Него.
[8] Но Той знаеше помислите им и рече на човека с изсъхналата ръка: стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.
[9] Тогава Иисус им рече: ще ви попитам: какво е позволено да прави човек в събота: добро ли, или зло? Да спаси ли една душа, или да погуби? Те мълчаха.
[10] И като ги изгледа всички, рече на човека: протегни си ръката. Той така и направи; и ръката му стана здрава като другата.
[11] А те от гняв излязоха вън от себе си и се сговориха помежду си, що биха сторили на Иисуса.
[12] През ония дни Той възлезе на планината, за да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога.
[13] А когато настана ден, повика учениците Си и избра от тях дванайсет, които и нарече апостоли:
[14] Симона, когото и нарече Петър, и брата му Андрея, Иакова и Иоана, Филипа и Вартоломея,
[15] Матея и Тома, Иакова Алфеев и Симона, наричан Зилот,
[16] Иуда Иаковов и Иуда Искариот, който и стана предател.
[17] И като слезе заедно с тях, Той се спря на равно място: там бяха мнозина Негови ученици и голямо множество народ от цяла Иудея и Иерусалим и от приморските места Тирски и Сидонски, които бяха дошли да Го чуят и да се излекуват от болестите си;
[18] бяха дошли тъй също и страдащи от нечисти духове; и се изцеряваха.
[19] И целият народ гледаше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеряваше всички.
[20] И Той, като подигна очи към учениците Си, казваше: блажени вие, бедни духом, защото ваше е царството Божие.
[21] Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.
[22] Блажени ще бъдете, кога ви намразят човеците, кога ви отлъчат и похулят и изхвърлят името ви, като лошо, заради Сина Човечески.
[23] Възрадвайте се в оня ден и се развеселете, защото голяма е наградата ви на небесата. Тъй постъпваха техните бащи с пророците.
[24] Обаче, горко вам, богати, защото си получавате утехата.
[25] Горко вам, преситените сега, защото ще изгладнеете. Горко вам, които се смеете сега, защото ще се наскърбите и разплачете.
[26] Горко вам, кога всички човеци заговорят добро за вас. Защото тъй постъпваха техните бащи с лъжепророците.
[27] Но вам, които слушате, казвам: обичайте враговете си, добро правете на ония, които ви мразят,
[28] благославяйте ония, които ви проклинат, и молете се за ония, които ви пакостят.
[29] На тогова, който те удари по страната, обърни и другата; а на оногова, който ти отнеме горната дреха, не пречи да ти вземе и ризата.
[30] Всекиму, който ти проси, давай, и от оногова, който взима твое нещо, не изисквай назад.
[31] И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях.
[32] И ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.
[33] И ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква вам награда? Защото и грешниците правят същото.
[34] И ако давате заем на ония, от които се надявате да го получите назад, каква вам награда? Защото и грешниците дават заем на грешници, за да получат същото.
[35] Но вие обичайте враговете си, и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо; и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния; защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите.
[36] И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.
[37] Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъдени; прощавайте, и простени ще бъдете;
[38] давайте, и ще ви се даде: мярка добра, натъпкана, стърсена и препълнена ще изсипят в пазвата ви; защото, с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.
[39] Каза им и притча: нима може слепец слепеца да води? не ще ли паднат и двамата в яма?
[40] Няма ученик по-горен от учителя си; но всеки, след като се усъвършенствува, ще бъде като учителя си.
[41] А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в твоето око не усещаш?
[42] Или, как можеш каза на брата си: остави, брате, да извадя сламката от окото ти, когато сам не виждаш гредата в твоето око? Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си.
[43] Защото няма добро дърво, което да дава лош плод, нито лошо дърво, което да дава добър плод.
[44] Понеже всяко дърво се познава по своя плод; защото не от тръни берат смокини, нито от къпина късат грозде.
[45] Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро, а лошият човек от лошото съкровище на сърцето си изнася лошо; защото от препълнено сърце говорят устата му.
[46] И защо Ме зовете: Господи, Господи! а не вършите, каквото казвам?
[47] Всеки, който дохожда при Мене и слуша думите Ми и ги изпълнява, ще ви кажа кому прилича.
[48] Той прилича на човек, който гради къща и който изкопа дълбоко и тури основите върху камък; и когато стана наводнение, реката напря на тая къща и не можа да я разклати, защото бе основана върху камък.
[49] А тоя, който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който съгради къща на земята без основи; и когато реката напря на тая къща, тя веднага рухна, и срутването ѝ биде голямо.