[1] Когато един съботен ден Той дойде в къщата на едного от фарисейските началници да яде хляб, ония, които бяха там, Го наблюдаваха;
[2] и ето, застана пред Него един човек, болен от красник.
[3] Иисус продума на законниците и фарисеите и рече: позволено ли е да се лекува в събота?
[4] Те мълчаха. И като хвана болния, изцери го и отпрати.
[5] След това им рече: кой от вас, ако осел или вол му падне в кладенец, няма веднага да го извади и в съботен ден?
[6] И не можаха да Му отговорят на това.
[7] А като забелязваше, как поканените избираха първите места, каза им притча:
[8] кога те покани някой на сватба, не сядай на предно място, да не би някой между поканените от него да бъде по-почетен от тебе,
[9] и да не би тоя, който е поканил тебе и него, дойде и ти каже: отстъпи на тогова място; и тогава ще отидеш засрамен да заемеш последното място.
[10] Но, кога бъдеш поканен, иди и седни на последното място, та тоя, който те е поканил, като дойде, да ти каже: друже, премести се по-горе; тогава ще ти бъде чест пред насядалите с тебе;
[11] защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат.
[12] А и на тогова, който Го бе поканил, рече: кога даваш обяд или вечеря, не кани приятелите си, нито братята си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би да те поканят и те някога, и да получиш отплата.
[13] Но, кога даваш гощавка, кани бедни, маломощни, хроми, слепи,
[14] и ще бъдеш блажен, задето те не могат да ти се отплатят, понеже ще ти бъде отплатено, кога възкръснат праведните.
[15] Като чу това един от насядалите с Него на трапезата, рече Му: блажен е, който ще яде хляб в царството Божие!
[16] А Той му отвърна: един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина;
[17] и в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: дойдете, понеже всичко е вече готово.
[18] И почнаха всички като сговорени да се извиняват. Първият му рече: купих си нива и ще трябва да отида да я видя; моля те, извини ме.
[19] Другият рече: купих си пет рала волове и отивам да ги опитам; моля те, извини ме.
[20] Третият рече: ожених се, и затова не мога да дойда.
[21] И като се върна, слугата обади това на господаря си. Тогава стопанинът на къщата се разсърди и рече на слугата си: излез по-скоро по стъгдите и улиците на града и доведи тук бедните, маломощните, хромите и слепите.
[22] И рече слугата: господарю, извършено е, както заповяда, и още място има.
[23] И рече господарят на слугата: излез по друмища и плетища, и, колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми.
[24] Защото, казвам ви: никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Понеже мнозина са звани, а малцина – избрани.
[25] С Него вървеше множество народ, а Той се обърна и им рече:
[26] ако някой дохожда при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята и сестрите си, та дори и самия си живот, той не може да бъде Мой ученик;
[27] и който не носи кръста си, а върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.
[28] Защото кой от вас, кога иска да съгради кула, не ще седне първом да пресметне разноските, дали има, каквото е нужно за доизкарването ѝ,
[29] та, кога тури основите и не може да я доизкара, да не би някак да почнат да му се смеят всички, които гледат,
[30] и да казват: тоя човек почна да строи, и не можа да доизкара?
[31] Или кой цар, отивайки на война срещу друг цар, не ще седне да се посъветва първом, дали може с десет хиляди да противостои на оногова, който иде срещу него с двайсет хиляди?
[32] Инак, докато е онзи още далеч, той ще проводи при него пратеници да моли за мир.
[33] Тъй, прочее, всеки от вас, който се не отрече от всичко, що има, не може да бъде Мой ученик.
[34] Солта е добро нещо: но, ако солта изгуби сила, с какво ще бъде подправена?
[35] Нито за земя, нито за тор е годна; изхвърлят я навън. Който има уши да слуша, нека слуша!