[1] А каза и на учениците Си: един човек беше богат и имаше пристойник, за когото му бе донесено, че разпилява имота му;
[2] и като го повика, рече му: какво е това, що чувам за тебе? Дай сметка за пристойничеството си, защото не ще можеш вече да бъдеш пристойник.
[3] Тогава пристойникът си рече: що да сторя? Господарят ми отнима от мене пристойничеството; да копая, не мога; да прося, срамувам се;
[4] сетих се, що да сторя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от пристойничеството.
[5] И като повика длъжниците на господаря си, всекиго поотделно, рече на първия: колко дължиш на господаря ми?
[6] Той отговори: сто мери масло. И рече му: вземи си разписката, седни и бърже напиши: петдесет.
[7] После рече другиму: а ти колко дължиш? Той отговори: сто крини пшеница. И му рече: вземи разписката си и напиши: осемдесет.
[8] И господарят похвали неверния пристойник, задето постъпил досетливо; защото синовете на тоя век в своя род са по-досетливи от синовете на светлината.
[9] И Аз ви казвам: придобийте си приятели с неправедно богатство, та, кога осиромашеете, те да ви приемат във вечните живелища.
[10] Верният в най-малкото е верен и в многото, а несправедливият в най-малкото е несправедлив и в многото.
[11] И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското?
[12] И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?
[13] Никой слуга не може да слугува на двама господари, защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или на единия ще угоди, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона.
[14] Всичко това слушаха и фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се подсмиваха.
[15] Той им рече: вие представяте себе си за праведни пред човеците, но Бог знае вашите сърца; защото, което е високо у човеците, то е мерзост пред Бога.
[16] Законът и пророците бяха до Иоана: оттогава се благовествува царството Божие, и всеки насиля да влезе в него.
[17] Но по-лесно е небе и земя да премине, нежели една чертица от Закона да пропадне.
[18] Всеки, който напуска жена си, и се жени за друга, прелюбодействува, и всеки, който се жени за напусната от мъж, прелюбодействува.
[19] Някой си човек беше богат, обличаше се в багреница и висон и всеки ден пируваше бляскаво.
[20] Имаше тъй също един сиромах, на име Лазар, който струпав лежеше при вратата му
[21] и петимен беше да се нахрани от трохите, що падаха от трапезата на богаташа, и псетата прихождаха, та ближеха струпите му.
[22] Умря сиромахът, и занесоха го Ангелите в лоното Авраамово; умря и богаташът, и го погребаха;
[23] и в ада, когато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му
[24] и, като извика, рече: отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък.
[25] Авраам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар – злото: сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш;
[26] па освен това между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават.
[27] А той рече: моля ти се тогава, отче, прати го в бащината ми къща,
[28] защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дойдат и те в това място на мъката.
[29] Авраам му рече: имат Моисея и пророците: нека ги слушат.
[30] А той рече: не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят.
[31] Тогава Авраам му рече: ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят.