[1] В същото време дойдоха някои и Му разказаха за галилейците, на които кръвта Пилат смесил с жертвите им.
[2] Иисус им отговори и рече: мислите ли, че тия галилейци бяха по-грешни от всички галилейци, че тъй пострадаха?
[3] Не, казвам ви; но, ако се не покаете, всички тъй ще загинете.
[4] Или мислите, че ония осемнайсет души, върху които падна Силоамската кула и ги изби, бяха по-виновни от всички живеещи в Иерусалим?
[5] Не, казвам ви; но, ако се не покаете, всички тъй ще загинете.
[6] И каза тая притча: някой си имаше в лозето си посадена смоковница, и дойде да търси на нея плод, но не намери;
[7] и рече на лозаря: ето, три години дохождам да търся плод на тая смоковница, и не намирам; отсечи я: защо само да изтощава земята?
[8] Но той му отговори и рече: господарю, остави я и тая година, докато я обкопая и насипя с тор,
[9] и ако даде плод, добре; ако ли пък не, на следната година ще я отсечеш.
[10] В една от синагогите Той поучаваше в събота;
[11] и ето една жена с немощен дух от осемнайсет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
[12] Като я видя Иисус, повика я и рече ѝ: жено, освобождаваш се от недъга си!
[13] И сложи ръцете Си върху нея; и тя веднага се изправи и славеше Бога.
[14] При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Иисус в събота изцери, заговори и рече на народа: шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.
[15] Господ му отговори и рече: лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота, и не води ли да го пои?
[16] А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал, ето вече осемнайсет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?
[17] И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам; а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
[18] А Той рече: на какво е подобно царството Божие, и на какво да го оприлича?
[19] Прилича на синапово зърно, което човек взе и посея в градината си; то израсна и стана голямо дърво, та небесните птици си виеха гнезда в клоните му.
[20] И пак рече: на какво да оприлича царството Божие?
[21] Прилича на квас, що го взе жена и тури в три мери брашно, докле възкисна всичкото.
[22] И минаваше през градове и села, като поучаваше и отиваше към Иерусалим.
[23] А някой Му рече: Господи, малцина ли са, които се спасяват? Той им рече:
[24] подвизавайте се да влезете през тесните врата; защото, казвам ви, мнозина ще поискат да влязат, и не ще смогнат.
[25] След като стопанинът на къщата стане и затвори вратата, а вие, останали отвън, почнете да хлопате на вратата и да викате: Господи, Господи, отвори ни! и когато Той ви отвори и рече: не ви зная откъде сте. –
[26] тогава ще почнете да казвате: ядохме и пихме пред Тебе, и по нашите улици Ти поучаваше.
[27] И Той ще рече: казвам ви, не ви зная откъде сте; махнете се от Мене всички, които вършите неправда.
[28] Там ще бъде плач и скърцане със зъби, кога видите Авраама, Исаака и Иакова и всички пророци в царството Божие, а себе си изгонвани навън.
[29] И ще дойдат от изток и запад, и север и юг, и ще насядат на трапеза в царството Божие.
[30] И ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни.
[31] В същия ден дойдоха някои фарисеи и Му казаха: излез и замини оттук, защото Ирод иска да Те убие.
[32] И рече им: идете и кажете на тая лисица: ето, изгонвам бесове, и изцерявам днес и утре, и на третия ден ще свърша;
[33] но Аз трябва да вървя днес, утре и други ден, защото не бива пророк да загине вън от Иерусалим.
[34] Иерусалиме, Иерусалиме, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените при тебе! Колко пъти съм искал да събера чедата ти, както кокошка събира пилците си под крилете, и не рачихте!
[35] Ето, оставя се вам домът ви пуст. И казвам ви, че няма да Ме видите, докле не дойде време да кажете: благословен Идещият в име Господне!