[1] Рече Иисус на учениците Си: не е възможно да не дойдат съблазни, ала горко ономува, чрез когото дохождат:
[2] за него е по-добре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето, нежели да съблазни едного от тия, малките.
[3] Бъдете внимателни към себе си. Ако съгреши против тебе брат ти, смъмри го и, ако се покае, прости му;
[4] и ако седем пъти на ден съгреши против тебе и седем пъти на ден се обърне към тебе и каже: кая се – прости му.
[5] И рекоха апостолите Господу: усили у нас вярата.
[6] А Господ рече: да имахте вяра колкото синапово зърно, щяхте да кажете на тая черница: изтръгни се и се пресади в морето, и тя би ви послушала.
[7] Кой от вас, кога се завърне от полето негов слуга, орач или овчар, веднага ще му рече: върви, седни на трапезата;
[8] няма ли да му рече: приготви ми да вечерям, препаши се и ми шетай, докле ям и пия, а после ти ще ядеш и пиеш?
[9] Нима ще благодари той на оня слуга, задето е изпълнил заповедта? Не мисля.
[10] Тъй и вие, кога изпълните всичко вам заповядано, казвайте: ние сме слуги негодни, защото извършихме, що бяхме длъжни да извършим.
[11] Като отиваше за Иерусалим, Той минуваше между Самария и Галилея.
[12] И когато влизаше в едно село, срещнаха Го десет души прокажени, които се спряха отдалеч
[13] и с висок глас викаха: Иисусе Наставниче, помилуй ни!
[14] Когато ги видя, рече им: идете, покажете се на свещениците. И когато отиваха, очистиха се.
[15] А един от тях, като видя, че е изцерен, върна се, прославяйки Бога с висок глас,
[16] и падна ничком пред нозете Му, като Му благодареше: и той беше самарянин.
[17] Тогава Иисус продума и рече: нали десетимата се очистиха? а де са деветте?
[18] Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец?
[19] И му рече: стани, иди си: твоята вяра те спаси.
[20] А попитан от фарисеите, кога ще дойде царството Божие, отговори им: царството Божие няма да дойде забелязано,
[21] и няма да кажат: ето, тук е, или: на, там е. Понеже ето, царството Божие вътре във вас е.
[22] И каза на учениците: ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Сина Човечески, и няма да видите;
[23] и ще ви кажат: ето, тук е, или: на, там е, – не ходете и не дирете;
[24] понеже, както светкавица, кога блесне от единия край на небето, свети до другия край на небето, тъй ще бъде и Син Човеческий в Своя ден.
[25] Но по-напред Той трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от тоя род.
[26] И както беше в Ноеви дни, тъй ще бъде и в дните на Сина Човечески:
[27] ядяха, пиеха, женеха се, мъжеха се до оня ден, в който Ной влезе в ковчега, и дойде потопът, та погуби всички.
[28] Също тъй, както беше и в Лотови дни: ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха, градяха;
[29] но, в който ден Лот излезе из Содом, от небето заваля огън и жупел и погуби всички;
[30] тъй ще бъде и в оня ден, кога се яви Син Човеческий.
[31] В оня ден, който бъде на покрива, а нещата му вкъщи, той да не слиза да ги взима; и който бъде на полето, тъй също да се не обръща назад.
[32] Спомняйте си Лотовата жена.
[33] Който поиска да спаси душата си, ще я погуби; а който я погуби, ще я оживи.
[34] Казвам ви: в нея нощ ще бъдат двама на една постелка: единия ще вземат, а другия ще оставят;
[35] две жени ще мелят заедно: едната ще вземат, а другата ще оставят;
[36] двама ще бъдат на нива: единия ще вземат, а другия ще оставят.
[37] На това Му рекоха: де, Господи? А Той им рече: дето бъде тялото, там ще се съберат и орлите.