[1] А в първия ден на седмицата, много рано, носейки приготвените благовония, те дойдоха при гроба, а заедно с тях и някои други,
[2] ала намериха камъка отвален от гроба.
[3] И като влязоха, не намериха тялото на Господа Иисуса.
[4] И докле недоумяваха за това, ето, изправиха се пред тях двама мъже в бляскави дрехи.
[5] И както бяха уплашени и навели лице към земята, – мъжете им рекоха: защо търсите Живия между мъртвите?
[6] Няма Го тука, но възкръсна; припомнете си, какво ви бе казал, когато беше още в Галилея,
[7] говорейки, че Син Човеческий трябва да бъде предаден в ръце на човеци грешници и да бъде разпнат и на третия ден да възкръсне.
[8] И спомниха си думите Му.
[9] И като се върнаха от гроба, обадиха всичко това на единайсетте и на всички други.
[10] Те бяха Магдалина Мария, и Иоана, и Мария, майка на Иакова, и другите с тях, които обадиха на апостолите за това.
[11] И техните думи им се показаха празни, и не им повярваха.
[12] Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото.
[13] В същия ден двама от тях отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадии далеч от Иерусалим,
[14] и разговаряха се помежду си за всичко онова, що се бе случило.
[15] И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях;
[16] но очите им се премрежиха, за да Го не познаят.
[17] А Той им рече: какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни?
[18] Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори и рече: Ти ли си само странник в Иерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни?
[19] И попита ги: кое? Те Му отговориха: което стана с Иисуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ;
[20] как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха;
[21] а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това;
[22] па и някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба,
[23] и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и Ангели, които казвали, че Той е жив;
[24] и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; ала Него не видели.
[25] Тогава Той им рече: о, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците!
[26] Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си?
[27] И като начена от Моисея и от всички пророци, обясняваше им казаното за Него в цялото Писание.
[28] И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той показваше вид, че иска да върви по-нататък;
[29] но те Го задържаха, като казваха: остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали. И Той влезе, за да остане с тях.
[30] И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше;
[31] тогава им се отвориха очите, и те Го познаха; ала Той стана невидим за тях.
[32] И те си казаха един другиму: не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието?
[33] И в същия час станаха, върнаха се в Иерусалим и намериха събрани единайсетте и ония, които бяха с тях,
[34] да казват, че Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.
[35] И те разказваха за случилото се по пътя, и как Го познаха, когато преломяваше хляба.
[36] Когато те приказваха за това, Сам Иисус застана сред тях и им каза: мир вам!
[37] Те, смутени и изплашени, помислиха, че виждат дух;
[38] но Той им рече: защо се смущавате, и защо такива мисли влизат в сърцата ви?
[39] Вижте ръцете Ми и нозете Ми: Аз съм Същият; попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам.
[40] И като рече това, показа им ръцете и нозете.
[41] А понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той им рече: имате ли тук нещо за ядене?
[42] Те му дадоха късче печена риба и вощен мед.
[43] И като взе, яде пред тях.
[44] И рече им: ето това е, за което ви бях говорил, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, писано за Мене в Закона Моисеев и у пророците и в псалмите.
[45] Тогава им отвори ума, за да разбират Писанията,
[46] и им рече: тъй е писано, и тъй трябваше Христос да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден,
[47] и да бъде проповядвано в Негово име покаяние и прощение на греховете у всички народи, начевайки от Иерусалим;
[48] а вие сте свидетели за това;
[49] и Аз ще изпратя обещанието на Отца Ми върху вас; а вие стойте в град Иерусалим, докле се облечете в сила отгоре.
[50] И ги изведе вън до Витания и, като дигна ръцете Си, благослови ги.
[51] И, както ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето.
[52] Те Му се поклониха и се върнаха в Иерусалим с голяма радост.
[53] И бяха винаги в храма, като славеха и благославяха Бога. Амин.