[1] Приближаваха се при Него всички митари и грешници да Го слушат.
[2] А фарисеите и книжниците роптаеха и казваха: Той приема грешници и яде с тях.
[3] Но Иисус им каза тая притча:
[4] кой от вас, имайки сто овци, като изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята и не тръгва подир загубената, докле я намери?
[5] А като я намери, вдига я на раменете си радостен;
[6] и като дойде дома, свиква приятели и съседи и им казва: порадвайте се с мене, защото си намерих загубената овца.
[7] Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.
[8] Или коя жена, имайки десет драхми, ако изгуби една, не запаля светило и не помита къщата и търси грижливо, докле я намери?
[9] А като я намери, свиква приятелки и съседки и казва: порадвайте се с мене, защото намерих изгубената драхма.
[10] Такава радост, казвам ви, бива пред Ангелите Божии и за един каещ се грешник.
[11] И още каза: един човек имаше двама сина;
[12] и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота.
[13] Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно.
[14] А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда;
[15] и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини;
[16] и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше.
[17] А като дойде в себе си, рече: колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам!
[18] Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе,
[19] и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си.
[20] И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува.
[21] А синът му рече: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син.
[22] А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете;
[23] па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим,
[24] защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят.
[25] А по-старият му син беше на нива; и на връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри;
[26] и като повика едного от слугите, попита: що е това?
[27] Той му рече: брат ти си дойде, и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.
[28] Той се разсърди, и не искаше да влезе. А баща му излезе и го канеше.
[29] Но той отговори на баща си и рече: ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих; и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си;
[30] а като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него ти закла угоеното теле.
[31] А той му рече: чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое;
[32] а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери.