[1] Понеже мнозина предприеха да съчинят разказ за напълно известните между нас събития,
[2] както ни ги предадоха ония, които от самото начало бяха очевидци и служители на словото, –
[3] то намерих за добре и аз, след като грижливо проучих всичко от начало, наред да ти опиша, достопочтени Теофиле,
[4] за да узнаеш твърдата основа на онова учение, на което си се учил.
[5] В дните на Ирода, цар иудейски, имаше един свещеник от Авиевата смяна, на име Захария; а жена му беше от дъщерите Ааронови, и името ѝ – Елисавета.
[6] И двамата бяха праведни пред Бога, постъпвайки безпорочно по всички заповеди и наредби Господни.
[7] Те нямаха чедо, понеже Елисавета беше неплодна, и двамата бяха в напреднала възраст.
[8] Веднъж, когато по реда на своята смяна Захария служеше пред Бога,
[9] по жребие, както бе обичай у свещениците, падна му се да влезе в храма Господен, за да покади,
[10] а цялото множество народ се молеше отвън през време на каденето, –
[11] тогава му се яви Ангел Господен, изправен отдясно на кадилния жертвеник,
[12] и Захария, като го видя, смути се, и страх го обзе.
[13] А Ангелът му рече: не бой се, Захарие, понеже твоята молитва биде чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Иоан;
[14] и ще имаш радост и веселие, и мнозина ще се зарадват за раждането му;
[15] защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер, и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си;
[16] и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог;
[17] и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви Господу народ съвършен.
[18] И рече Захария на Ангела: по какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст.
[19] Ангелът му отговори и рече: аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога, и съм пратен да говоря с тебе и да ти благовестя това;
[20] и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си.
[21] И народът чакаше Захария и се чудеше, задето се бави в храма.
[22] А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, а той им се обясняваше със знакове, и оставаше ням.
[23] След като се изминаха дните на службата му, той се върна у дома си.
[24] След тия дни зачена жена му Елисавета, и се таеше пет месеци и казваше:
[25] тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците.
[26] А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет,
[27] при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам.
[28] Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.
[29] А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав.
[30] И рече ѝ Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога;
[31] и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус.
[32] Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида;
[33] и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край.
[34] А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?
[35] Ангелът ѝ отговори и рече: Дух Светии ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.
[36] Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец;
[37] защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума.
[38] Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. И Ангелът си отиде от нея.
[39] И като стана Мариам през тия дни, отиде набързо в планинската страна, в град Иудин,
[40] и влезе в дома Захариев и поздрави Елисавета.
[41] Когато Елисавета чу поздрава Мариин, проигра младенецът в утробата ѝ; и Елисавета се изпълни с Духа Светаго,
[42] извика с висок глас и рече: благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба!
[43] И откъде ми е това – да дойде при мене майката на моя Господ?
[44] Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, проигра младенецът радостно в утробата ми.
[45] И блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното ѝ от Господа.
[46] И рече Мариам: душата ми величае Господа,
[47] и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой,
[48] задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове;
[49] задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му;
[50] и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят;
[51] Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си;
[52] свали силни от престоли и въздигна смирени;
[53] гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо;
[54] взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, –
[55] както говори на нашите отци, – към Авраама и семето му довека.
[56] И остана Мариам с нея около три месеца, и се върна у дома си.
[57] А за Елисавета настана време да роди, и тя роди син.
[58] И чуха съседите и роднините ѝ, че възвеличил Господ милостта Си над нея, и се радваха с нея.
[59] На осмия ден дойдоха да обрежат младенеца, и искаха да го нарекат Захария, по името на баща му.
[60] Но майка му продума и каза: не, а да се нарече Иоан.
[61] И рекоха ѝ: няма никой в рода ти, който се нарича с това име.
[62] И кимваха на баща му, как би искал да го нарекат.
[63] Той поиска дъсчица и написа: Иоан му е името. И всички се почудиха.
[64] И веднага му се развързаха уста и език, и той проговори, благославяйки Бога.
[65] И обхвана страх всички, живеещи около тях; и разказваха за всичко това по цялата планинска страна на Иудея.
[66] Всички, които чуха, туриха това на сърце си и казваха: какво ли ще бъде тоя младенец? И ръката Господня беше с него.
[67] И Захария, баща му, се изпълни с Духа Светаго и пророкува, казвайки:
[68] благословен е Господ, Бог Израилев, задето посети и извърши избавление на Своя народ
[69] и издигна за нас в дома на Своя отрок Давида рог на спасение,
[70] (както възвести през устата на Своите свети от века пророци) –
[71] спасение от враговете ни и от ръцете на всички, които ни мразят;
[72] за да прояви Своята милост над отците ни и да си спомни светия Си завет, –
[73] клетвата, с която Той се кле на Авраама, нашия отец;
[74] за да ни даде, след като ни избави от ръката на враговете ни,
[75] безстрашно да Му служим в светост и правда пред Него, през всички дни на живота си.
[76] И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища,
[77] и да дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване греховете им,
[78] поради великото милосърдие на нашия Бог, с което ни посети Изток свише,
[79] за да просвети ония, които са в тъмнина и сянка смъртна, и да насочи нозете ни в пътя на мира.
[80] А младенецът растеше и крепнеше духом, и остана в пустинята до деня, когато се яви на Израиля.