[1] А в петнайсетата година от царуването на Тиверия кесаря, когато Понтий Пилат управляваше Иудея, Ирод беше четвъртовластник над Галилея, Филип, брат му, – четвъртовластник над Итурея и Трахонитската област, а Лисаний – четвъртовластник над Авилиния,
[2] при първосвещениците Анна и Каиафа, биде слово Божие към Иоана, син Захариев, в пустинята.
[3] И той обиколи цялата страна около Иордан и проповядваше покайно кръщение за опрощаване грехове,
[4] както е писано в книгата с речите на пророк Исаия, който казва: „гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му;
[5] всеки дол ще се изпълни, и всяка планина и рътлина ще се снишат, кривините ще се изправят и неравните пътища ще станат гладки;
[6] и всяка плът ще види спасението Божие“.
[7] Иоан говореше на човеците, които отиваха при него да ги кръсти: рожби ехиднини! кой ви подсказа да бягате от бъдещия гняв?
[8] Прочее, сторете плодове, достойни за покаяние, и не начевайте да думате в себе си: наш отец е Авраам; защото, казвам ви, Бог може от тия камъни да въздигне Аврааму чеда.
[9] И секирата лежи вече при корена на дърветата: всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън.
[10] И питаше го народът и казваше: какво тогава да правим?
[11] Той отговори и им рече: който има две дрехи, нека даде ономува, който няма; и който има храна, нека прави същото.
[12] Дойдоха и митари да се кръстят, и му рекоха: учителю, какво да правим?
[13] А той им отговори: не изисквайте нищо повече от това, що ви е определено.
[14] Питаха го тъй също и войници и казваха: а ние какво да правим? И рече им: никого не притеснявайте, не клеветете, и задоволявайте се с вашите заплати.
[15] Когато пък народът очакваше, и всички мислеха в сърцата си за Иоана, дали не е той Христос, –
[16] Иоан на всички отговори и рече: аз ви кръщавам с вода, но иде по-силният от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата: Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън.
[17] Лопатата Му е в ръката Му, и Той ще очисти гумното Си, и ще събере житото в житницата Си, а плявата ще изгори с неугасим огън.
[18] Така и много друго благовестеше той народу, като го утешаваше.
[19] А Ирод четвъртовластник, изобличаван от него зарад братовата си жена Иродиада и зарад всичко, що бе лошо направил Ирод,
[20] прибави към всичко друго и това, че затвори Иоана в тъмница.
[21] А когато се кръсти целият народ, и когато Иисус, след като се кръсти, се молеше, отвори се небето,
[22] и Дух Светий слезе върху Него в телесен вид, като гълъб, и чу се глас от небето, който казваше: Ти си Моят Син възлюбен; в Тебе е Моето благоволение!
[23] Иисус, когато начеваше служението Си, беше на около трийсет години, и беше, както мислеха, син Иосифов, Илиев,
[24] Мататов, Левиин, Малхиев, Ианаев, Иосифов,
[25] Мататиев, Амосов, Наумов, Еслимов, Нагеев,
[26] Маатов, Мататиев, Семеиев, Иосифов, Иудин,
[27] Иоананов, Рисаев, Зоровавелев, Салатиилев, Нириев,
[28] Мелхиев, Адиев, Косамов, Елмодамов, Иров,
[29] Иосиев, Елиезеров, Иоримов, Мататов, Левиин,
[30] Симеонов, Иудин, Иосифов, Ионанов, Елиакимов,
[31] Мелеаев, Маинанов, Мататаев, Наганов, Давидов,
[32] Иесеев, Овидов, Воозов, Салмонов, Наасонов,
[33] Аминадавов, Арамов, Есромов, Фаресов, Иудин,
[34] Иаковов, Исааков, Авраамов, Тарин, Нахоров,
[35] Серухов, Рагавов, Фалеков, Еверов, Салин,
[36] Каинанов, Арфаксадов, Симов, Ноев, Ламехов,
[37] Матусалов, Енохов, Иаредов, Малелеилов, Каинанов,
[38] Еносов, Ситов, Адамов, Божий.