[1] А като подигна очи, Той видя богатите, които пускаха своите приноси в съкровищницата;
[2] видя също и една бедна вдовица, която пускаше там две лепти,
[3] и рече: истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всички;
[4] защото всички тия от излишъка си пуснаха приноси за Бога, а тя от немотията си пусна цялата си прехрана, що имаше.
[5] И когато някои говореха за храма, че е украсен с хубави камъни и приноси, Той рече:
[6] ще дойдат дни, когато от това, що виждате тук, няма да остане камък на камък, който да не бъде сринат.
[7] И Го попитаха, думайки: Учителю, а кога ще бъде това, и какъв ще е белегът, когато ще стане това?
[8] А Той рече: пазете се, да се не прелъстите; защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки, че съм Аз, и че времето приближи. Не ходете, прочее, подире им.
[9] А кога чуете за войни и бъркотии, да се не уплашите, понеже трябва това да стане първом; ала не веднага ще бъде краят.
[10] Тогава им рече: ще въстане народ против народ, и царство против царство;
[11] на места ще има големи трусове и глад, и мор, ще има и страхотии, и големи поличби от небето.
[12] А преди всичко това ще турят ръце на вас и ще ви изгонят, като ви предават в синагоги и в тъмници и ви водят пред царе и управници, заради Моето име;
[13] а това ще бъде вам за свидетелство.
[14] И тъй, турете си на сърце да не обмисляте отрано, що да отговаряте,
[15] понеже Аз ще ви дам уста и премъдрост, на която не ще могат противоречи, нито противостоя всички ваши противници.
[16] Ще бъдете предадени тъй също и от родители и от братя, и от роднини и приятели, и някои от вас ще умъртвят;
[17] и ще бъдете мразени от всички, заради Моето име;
[18] но и косъм от главата ви няма да загине;
[19] с търпението си спасявайте душите си.
[20] А кога видите Иерусалим обсаден от войски, тогава знайте, че е наближило запустяването му;
[21] тогава ония, които се намират в Иудея, да бягат в планините; и които са в града, да излязат из него; а които са в околностите, да не влизат в него,
[22] защото тия дни са на отмъщение, за да се изпълни всичко писано.
[23] А горко на непразните и на кърмачките през ония дни; защото голяма неволя ще бъде на земята, и гняв върху тоя народ;
[24] и ще паднат под острието на меча, и ще бъдат откарани в плен по всички народи; а Иерусалим ще бъде тъпкан от езичници, докле се свършат времената на езичниците
[25] И ще бъдат поличби по слънцето и месечината и по звездите, а по земята тъга у народите от недоумение и от морския шум и вълнение;
[26] тогава човеците ще примират от страх и от очакване онова, което има да връхлети върху вселената, понеже и силите небесни ще се разклатят,
[27] и тогава ще видят Сина Човечески да иде на облаци, със сила и слава голяма.
[28] А когато почне това да се сбъдва, изправете се тогава и подигнете главите си, защото се приближава избавлението ви.
[29] И каза им притча: погледнете смоковницата и всички дървета:
[30] кога вече покарат, и вие виждате това, сами знаете, че е вече близо лято.
[31] Тъй, и кога видите това да се сбъдва, знайте, че е близо царството Божие.
[32] Истина ви казвам, няма да премине тоя род, докле всичко това не се сбъдне.
[33] Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат.
[34] Прочее, внимавайте над себе си, да не би сърцата ви да бъдат отегчавани с преяждане, пиянство и житейски грижи, и да ви застигне оня ден внезапно;
[35] защото той ще настъпи като примка върху всички живеещи по цялото земно лице;
[36] и тъй, бъдете будни във всяко време и се молете, за да можете избягна всичко онова, което има да стане, и да се изправите пред Сина Човечески.
[37] Денем Той поучаваше в храма, а нощите, като излизаше, прекарваше на планината, наречена Елеонска.
[38] И целият народ подраняваше при Него в храма да Го слуша.