[1] Но на измъчената 'земя' не 'ще има' мрак Както в предишните времена, Когато Той унижи земята Завулон и земята Нефталим; Но в послешните времена ще я направи славна- 'Нея, която' по пътя към езерото, оттатък Иордан, Галилея на народите.
[2] Людете, които ходеха в тъмнина, видяха голяма светлина; На ония, които седяха в земя на мрачна сянка Изгря им светлина.
[3] Умножил си народа, Увеличил си радостта му; Радват се пред Тебе както се радват във 'време на' жетва, Както се радват, когато делят користи.
[4] Защото Ти си строшил, както в деня на Мадиама, Тежкия им хомот, тоягата за плещите им, 'И' бичът на угнетителя им.
[5] Защото всяка чизма на обутия ратник в шума, И облеклата валяни в кръв, Ще бъдат за изгаряне 'и' гориво за огън.
[6] Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; И управлението ще бъде на рамото Му; И името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира.
[7] Управлението Му и мирът непрестанно ще се увеличават На Давидовия престол и на неговото царство, За да го утвърди и поддържа, Чрез правосъдие и чрез правда, от сега и до века. Ревността на Господа на Силите ще извърши това.
[8] Господ изпрати слово на Якова; И то свърхлетя 'и' върху Израиля.
[9] И всичките люде ще 'го' познаят, Дори Ефрем и жителите на Самария, Които гордо и с надменно сърце казват:
[10] Кирпичите паднаха, но ние ще съзидаме с дялани камъни; Черниците се изсякоха, но ще 'ги' заменим с кедри.
[11] Затова Господ ще подигне отгоре му ония, които се противиха против Расина, И ще възбуди неприятелите му, -
[12] Сирийците отпред, и филистимците отдире, - И те ще изядат Израиля с отворени уста. При все това, гневът Му не се отвърна, Но ръката Му е още простряна.
[13] Но пак людете не се връщат към Този, Който ги поразява, Нито търсят Господа на Силите.
[14] Затова Господ ще отсече от Израиля в един ден И глава и опашка, палмов клон и тръстика.
[15] (Старецът и почтеният 'мъж', той е глава; А пророкът, който поучава лъжи, той е опашка).
[16] Защото водителите на тия люде ги заблуждават, И водените от тях загиват.
[17] Затова Господ не ще се зарадва за юношите им, Нито ще се смили за сирачетата и вдовиците им; Понеже те всички са нечестиви и злодейци, И всички уста говорят безумие. При все това, гневът Му не се отвърна, Но ръката Му е още простряна.
[18] Защото беззаконието изгаря като огън, Който пояжда глоговете и тръните; Да! Той пламти в горските гъсталаци, И те се издигат като тежки облаци дим.
[19] От гнева на Господа на Силите земята изгоря. И людете ще бъдат като гориво за огън; Никой не жали брата си.
[20] Човек ще граби отдясно, но ще 'остане' гладен; И ще яде наляво, но не ще се насити! Всеки от тях ще яде месата на своята мишца, -
[21] Манасия Ефрема, и Ефрем Манасия, И те заедно ще бъдат против Юда. При все това, гневът Му не се отвърна, Но ръката Му е още простряна.