[1] Праведният загива, и никой не взема това присърце; И благочестивите се отнемат 'от земята', без да размисли някой, Че праведният се отнема преди 'да дойде' злото.
[2] Той се успокоява; Те си почиват на леглата си, Всеки, който ходи в правотата си.
[3] А вие, синове на врачка, Рожба на прелюбодеец и на блудница, приближете се тук.
[4] С кого се подигравате? Против кого сте отворили широко уста и изплезили език? Не сте ли чада на престъпление, рожба на лъжа.
[5] Вие, които се разжегвате между дъбовете, Под всяко зелено дърво, Които колите чадата в деретата, Под разцепените канари?
[6] Делът ти е между камъчетата на потоците; Те, те са твое наследство, И на тях си изливала възлияния, Принасяла си хлебен принос. Ще мога ли да се удовлетворя за тия неща?
[7] На висока и издигната планина си турила леглото си, И там си се изкачвала да принасяш жертва.
[8] Зад вратите и стълбовете 'им' си поставила спомена си; Защото си се открила другиму освен Мене, и си се възкачила; Разширила си леглото си, и съгласила си се с тях; Обикнала си тяхното легло, избрала си място за него.
[9] Отишла си и при царя с помади, И умножила си ароматите си, Пратила си далеч посланиците си, И унизила си се дори до преизподнята.
[10] Уморила си се от дългия път, Но пак не си рекла: Няма надежда; Намерила си съживление на силата си, Затова не си примряла.
[11] И от кого си се уплашила или убояла та да излъжеш, И да не си спомниш за Мене, Нито да 'Ме' съхраняваш в сърцето си? Не е ли 'защото' Аз млъкнах и то от дълго време. Гдето ти не се убоя от Мене?
[12] Аз ще изявя правдата ти; А колкото за делата ти, те няма да те ползуват.
[13] Когато извикаш, нека те отърват сбирщината 'на идолите' ти; Но вятърът ще ги отнесе всички, Един лъх ще ги помете; А който уповава на Мене ще владее земята, И ще придобие светия Мой хълм.
[14] И ще се рече: Изравнете, изравнете, пригответе пътя, Отмахнете спънките от пътя на Моите люде.
[15] Защото така казва Всевишният и Превъзнесеният, Който обитава вечността, Чието име е Светий: Аз обитавам на високо и свето място, Още с онзи, който е със съкрушен и смирен дух, За да съживявам духа на смирените, И да съживявам сърцето на съкрушилите се,
[16] Защото няма да се съдя 'с човеците' вечно, Нито ще бъда винаги гневен; Понеже 'тогаз' биха примрели пред Мене Духът и душите, които съм направил.
[17] Поради беззаконното му лакомство се разгневих и го поразих, Отвърнах лицето Си и се разгневих; Но той упорито последва пътя на сърцето си.
[18] Видях пътищата му, и ще го изцеля; Още ще го водя, и пак ще утеша него и наскърбените му.
[19] Аз, Който създавам плода на устните, казва Господ, 'Ще река': Мир, мир на далечния и близкия; И ще го изцеля.
[20] А нечестивите са като развълнуваното море, Защото не може да утихне, И водите му изхвърлят тиня и кал.
[21] Няма мир за нечестивите, казва моят Бог.