[1] А когато цар Езекия чу 'думите му', раздра дрехите си, покри се с вретище и влезе в Господния дом.
[2] И прати управителя на двореца Елиаким, секретаря Шевна и старшите свещеници, покрити с вретища, при пророк Исаия Амосовия син.
[3] И рекоха му: Така казва Езекия: Ден на скръб, на изобличение и на оскърбление е тоя ден; защото настана часът да се родят децата, но няма сила за раждане.
[4] Може би Господ твоят Бог ще чуе думите на Рапсака, когото господарят му асирийският цар прати да укорява живия Бог и ще изобличи думите, които Господ твоят Бог чу, затова възнеси молба за остатъка що е оцелял.
[5] И тъй, слугите на цар Езекия отидоха при Исаия.
[6] И Исаия им рече: Така да кажете на господаря си - така казва Господ: Не бой се от думите, които си чул, с които слугите на асирийския цар Ме похулиха.
[7] Ето, Аз ще туря в него 'такъв' дух, щото, като чуе слух, ще се върне в своята земя; и ще го направя да падне от нож в своята земя.
[8] И така, Рапсак, като се върна, намери, че асирийският цар воюваше против Ливна; защото бе чул, че той заминал от Лахис.
[9] И 'царят' чу да казват за етиопския цар Тирак: Излезе да воюва против тебе. И когато чу 'това', прати посланици до Езекия, казвайки:
[10] Така да говорите на Юдовия цар Езекия, да речете: Твоят Бог, на Когото уповаваш, да те не мами като казва: Ерусалим няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.
[11] Ето, ти чу какво направили асирийските царе на всичките земи, как ги обрекли 'на изтребление;' та ти ли ще се избавиш?
[12] Боговете на народите избавиха ли ония, които бащите ми изтребиха, - Гозан, Харан, Ресеф и еденяните, които бяха в Таласар?
[13] Где е ематският цар, арфадският цар и царят на града Сефаруим, на Ена и на Ава?
[14] А когато Езекия взе писмото от ръката на посланиците та го прочете, Езекия възлезе в Господния дом и го разгъна пред Господа.
[15] И Езекия се помоли пред Господа, като каза:
[16] Господи на Силите, Боже Израилев, Който седиш между херувимите, Ти и само Ти си Бог на всичките земни царства; Ти си направил небето и земята.
[17] Приклони, Господи, ухото Си и чуй; отвори, Господи, очите Си и виж; и чуй всичките думи на Сенахирима, който изпрати 'тогова' да похули живия Бог.
[18] Наистина, Господи, асирийските царе запустиха всичките области и земите им;
[19] и хвърлиха в огън боговете им, защото не бяха богове, но дело на човешки ръце, дървета и камъни; затова ги погубиха.
[20] Сега, прочее, Господи Боже наш, отърви ни от ръката му, за да познаят всичките земни царства, че Ти си Господ, единственият 'Бог'.
[21] Тогава Исаия, Амосовият син, прати до Езекия да кажат: Така казва Господ Израилевият Бог: 'Чух' това, за което си се помолил на Мене против асирийския цар Сенахирим.
[22] Ето словото, което Господ изговори за него: Презря те, присмя ти се девицата, сионовата дъщеря; Зад гърба ти поклати глава ерусалимската дъщеря.
[23] Кого си обидил и похулил ти? И против кого си говорил с висок глас И си надигнал нагоре очите си? Против светия Израилев.
[24] Господа си обидил ти чрез слугите си, като си рекъл: С множеството на колесниците си възлязох аз Върху височината на планините, Върху уединенията на Ливан; И ще изсека високите му кедри, отбраните му елхи; И ще вляза в най-крайната му височина, В леса на неговия Кармил.
[25] Аз изкопах и пих вода; И със стъпалото на нозете си Ще пресуша всичките реки на Египет.
[26] Не си ли чул, че Аз съм наредил това отдавна. И от древни времена съм начертал това? А сега го изпълних, Така щото ти да обръщаш укрепени градове в купове развалини.
[27] Затова жителите им станаха безсилни, Уплашиха се и посрамиха се; Бяха като трева на полето, като зеленина, Като трева на къщния покрив, И 'жито' препърлено преди да стане стъбло.
[28] Но Аз зная жилището ти, Излизането ти и влизането ти, И буйството ти против Мене.
[29] Понеже буйството ти против Мене И надменността ти стигнаха до ушите Ми, Затова ще туря куката Си в ноздрите ти, И юздата Си в устата ти, Та ще те върна през пътя, по който си дошъл.
[30] И това ще ти бъде знамението: Тая година ще ядете това, което е саморасло. Втората година това, което израства от същото, А третата година посейте и пожънете, Насадете лозя и яжте плода им.
[31] И оцелялото от Юдовия дом, Което е останало, пак ще пуска корени долу, И ще дава плод горе.
[32] Защото из Ерусалим ще излезе остатък, И из хълма Сион оцелялото. Ревността на Господа на Силите ще извърши това.
[33] Затова, така казва Господ за асирийския цар - Няма да влезе в тоя град, Нито ще хвърли там стрела. Нито ще дойде пред него с щит, Нито ще издигне против него могила,
[34] По пътя, през който е дошъл, по него ще се върне, И в тоя град няма да влезе, казва Господ;
[35] Защото ще защитя тоя град за да го избавя, Заради Себе Си и заради слугата Ми Давида.
[36] Тогава излезе ангел Господен та порази сто и осемдесет и пет хиляди души в асирийския стан; и когато станаха хора на сутринта, ето, всички ония бяха мъртви трупове.
[37] И тъй асирийският цар Сенахирим си тръгна та отиде, върна се, и живееше в Ниневия.
[38] А като се кланяше в капището на бога си Нисрох, неговите синове Адрамелех и Сарасар, го убиха с нож; и побягнаха в Араратската земя. А вместо него се възцари син му Есарадон.