[1] В това време Езекия се разболя до смърт; И пророк Исаия, Амосовият син, дойде при него та му рече: Така казва Господ: Нареди за дома си, понеже ще умреш и няма да живееш.
[2] Тогава Езекия обърна лицето си към стената та се помоли Господу, казвайки:
[3] Моля Ти се, Господи, спомни си сега как ходих пред Тебе с вярност и с цяло сърце, и върших това, което е угодно пред Тебе. И Езекия плака горко.
[4] Тогава дойде Господното слово към Исаия и рече:
[5] Иди та кажи на Езекия: Така казва Господ, Бог на баща ти Давида: Чух молитвата ти, видях сълзите ти; ето Аз ще приложа на живота ти петнадесет години.
[6] И ще избавя и тебе и тоя град от ръката на асирийския цар, и ще защитя тоя град.
[7] И това ще ти бъде знамението от Господа, че Господ ще извърши това, което каза:
[8] ето, ще върна сянката десет градуса надире, които е изминала върху слънчевия часовник на Ахаза. И тъй слънцето се върна надире десет градуса, които бе изминало.
[9] Ето какво писа Юдовият цар Езекия, когато бе се разболял и оздравя от болестта си:
[10] Аз рекох: В половината от дните си Ще вляза в портите на преизподнята; Лиших се от остатъка на годините си.
[11] Рекох: Няма да видя 'вече' Господа, Господа, в земята на живите; Няма да видя вече човека 'Като съм' между ония, които престанаха да живеят.
[12] Жилището ми се премести, и се дигна от мене като овчарски шатър; Навих живота си като тъкач; от основата Той ще ме отреже; Между заранта и вечерта ще ме довършиш.
[13] Успокоявах се до сутринта; 'но' той като лъв троши всичките ми кости; Между заранта и вечерта ще ме довършиш.
[14] Като ластовица 'или' жерав така крещях, Стенех като гургулица; очите ми изнемощяха 'от гледане' нагоре. В утеснение съм, Господи; стани ми поръчител.
[15] Що да кажа аз? Той ми рече, и сам го изпълни; Ще ходя смирено през всичките си години поради огорчението на душата си.
[16] Чрез тия неща живеят човеците, Господи, И само в тях е животът на моя дух; Така ще ме изцелиш и ще ме съживиш.
[17] Ето, 'излезе за моя' мир гдето имах голяма горест; И Ти, от любов към душата ми, си я избавил от рова на тлението, Защото си хвърлил зад гърба Си всичките ми грехове.
[18] Защото преизподнята не може да Те хвали; смъртта не може да Те славослови; Ония, които слизат в рова, не могат да се надеят на Твоята вярност.
[19] Живият, живият, той ще те хвали, както аз днес; Бащата ще извести на чадата 'си' Твоята вярност.
[20] Господ е 'близо' да ме спаси; Затова ще пеем моите песни със струнни инструменти В дома Господен през всичките дни на живота си.
[21] А Исаия беше казал: Нека вземат низаница смокини и ги турят за компрес на цирея; и 'царят' ще оздравее.
[22] Също и Езекия беше казал: Какво е знамението, че ще възляза в Господния дом?