Skip to content
Opens in a new window

[1] В оня ден тая песен ще се изпее в Юдовата земя: Имаме укрепен град; Спасение ще тури Бог за стени и подпорки.

[2] Отворете портите, За да влезе праведният народ, който пази истината.

[3] Ще опазиш в съвършен мир Непоколебимия ум, Защото на Тебе уповава.

[4] Уповавайте на Господа винаги, Защото Господ Иеова е вечна канара:

[5] Защото събаря живеещите на високо, Снишава високостоящия град, Снишава го дори до земята, Хвърля го дори в пръстта.

[6] Ногата ще го потъпче - Нозете на сиромаха, стъпките на бедния.

[7] Пътят на праведния е прав път; Пътеката на праведния Ти направляваш.

[8] Да! в пътя на Твоите съдби, Господи, Те чакахме; Желанието на душата 'ни' е към Твоето име и към възпоменание за Тебе.

[9] С душата си Те пожелах нощем, Да! с дълбочината на духа си Тебе търся в зори; Защото, когато Твоите съдби 'се вършат' на земята Жителите на света се учат правда.

[10] Ако се покаже милост към нечестивия, Пак той няма да се научи на правда; 'Даже' в земята на правотата ще постъпва неправедно, И не ще погледне на Господното величие.

[11] Господи, ръката Ти е издигната, но те не виждат; Обаче ще видят ревността Ти за людете Ти, и ще се посрамят; Огън даже ще погълне враговете Ти.

[12] Господи, Ти ще отредиш мир за нас, Защото си извършил за нас и всичките ни дела.

[13] Господи Боже наш, освен Тебе други господари са владели над нас; А само чрез Тебе ще споменуваме Твоето име.

[14] Те са мъртви, няма да живеят; Те са сенки няма да се издигнат; Защото Ти си ги наказал и изтребил, И си направил всеки спомен за тях да изчезне.

[15] Умножил си народа, Господи; Умножил си народа; прославил си се; Разширил си всичките граници на страната.

[16] Господи в скръбта прибягнаха към Тебе, Изляха тайна 'молитва, когато' наказанието Ти бе върху тях.

[17] Както непразна жена, Когато наближава да роди, е в мъка И вика в болките си, Такива станахме и ние пред Тебе, Господи.

[18] Станахме непразни, бяхме в мъка, Но като че ли вятър родихме; Никакво избавление не извършихме на земята, Нито паднаха 'пред нас' жителите на света.

[19] Твоите умрели ще оживеят; Моите мъртви тела ще възкръснат. Събудете се и запейте радостно вие, които обитавате в пръстта, Защото росата Ти е като росата по тревите, И земята ще предаде мъртвите.

[20] Дойдете, люде Мои, влезте в скришните си стаи, И затворете вратите след себе си; Скрийте се за един малък миг, Догдето премине гневът.

[21] Защото, ето, Господ излиза от мястото Си, За да накаже жителите на земята за беззаконието им; И земята ще открие кървите си, И не ще покрие вече убитите си.

Исая — Chapters