[1] Пращайте агнета за княза на земята От Села в пустинята До хълма на сионовата дъщеря.
[2] Защото, подобно на скитаща се птица Изпъдена из гнездото си, Такива ще бъдат моавските дъщери при бродовете на Арнон.
[3] Съветвай се, извърши правосъдие; Всред пладне направи сянката си като нощ; Скрий изпъдените, не издавай скитащия се.
[4] Изпъдените ми нека пришелствуват при тебе, Моаве; Бъди им покров от разорителя; Защото грабителят изчезна, разорителят престана. Потъпквачите се изтребиха от земята
[5] И с милост ще се утвърди престол; И на него ще седи, с истина, в Давидовия шатър, Оня, който съди и търси правосъдие и бърза да върши правда.
[6] Чухме за гордостта на Моава, (той е много горд), За високоумието му, гордостта му и яростта му; 'Но' лъжливите му хваления са суетни.
[7] Затова Моав ще възридае за Моава, - Всички ще възридаят; Ще охкате за сухо-гроздовите низаници на Кир-аресет, Горчиво поразени.
[8] Защото нивите на Есевон 'и' лозето на Севма са посърнали; Господарите на народите счупиха отбраните му садения, Които стигаха до Язир 'и' се извиваха по пустинята; Клоновете му бяха разпрострени, минаваха през морето.
[9] Затова, заедно с плача на Язир 'и аз' ще оплача лозето на Севма; Ще те измокря със сълзите си, Есевоне и Елеало, Защото престана възклицанието за летните ти плодове и за жетвата ти.
[10] Отне се веселието и радостта от плодоносното поле, И в лозята 'ти' не ще има 'вече' пеене, нито радостни гласове; Не ще има кой да тъпче в линовете 'и да изстиска' виното; Аз направих да престане възклицанието за гроздобера.
[11] Затова червата ми звучат като арфа за Моава, И вътрешностите ми за Кир-арес.
[12] И когато Моав, уморен от високите си места, Се яви и влезе в капището си да се помоли, Той няма да сполучи.
[13] Това е словото, което Господ, в миналото време изговори за Моава,
[14] А сега Господ говори, казвайки: - Вътре в три години, каквито са годините на наемник, Славата на Моава ще изпадне в презрение С цялото му голямо множество; И останалите ще бъдат много малко и незначителни.