[1] Защото Господ ще се смили за Якова, И пак ще избере Израиля. И ще ги настани в земята им; И чужденците ще се присъединят към тях, И ще се прилепят към Якововия дом.
[2] Племената ще ги вземат и ще ги заведат на мястото им; И Израилевият дом ще ги наследи в земята Господна За слуги и слугини; Те ще пленят пленителите си, И ще владеят над притеснителите си.
[3] И в деня, когато Господ те успокои от скръбта ти, От неволята ти и от жестоката работа, В която ти бе поробен,
[4] Ще употребиш това иносказание против вавилонския цар, като речеш: Как престана насилникът! престана скубачът 'на злато!'
[5] Господ строши тоягата на нечестивите, Скиптъра на владетелите,
[6] Който яростно поразяваше племената С непрестанно биене, Който властвуваше с гняв над народите, С преследване, което никой не въздържаше.
[7] Цялата земя се успокои и утихна; Възклицават с песни;
[8] Дори елхите 'и' ливанските кедри се радват за тебе, 'казвайки:' Откакто лежиш ти дървар не е излизал против нас.
[9] Преизподнята от долу се раздвижи поради тебе, За да те посрещне, когато дойдеш; Поради тебе събуди мъртвите, всичките земни първенци, Дигна от престолите им всичките царе на народите.
[10] Те всички проговаряйки ще ти рекат: И ти ли ослабна като нас? Стана ли равен нам?
[11] Великолепието ти и шумът на твоите псалтири се снишиха до преизподнята; Червеят се протяга под теб, и червеи те покриват.
[12] Как си паднал от небето, ти Деннице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите;
[13] А ти думаше в сърцето си: Ще възляза на небесата, Ще възвиша престола си над Божиите звезди, И ще седна на планината на събраните 'богове' към най-крайните страни на север,
[14] Ще възляза над висотата на облаците, Ще бъда подобен на Всевишния.
[15] Обаче ти ще се снишиш до преизподнята, До най-долните дълбочини на рова.
[16] Ония, които те видят ще се взрат в тебе, Ще те разгледат, 'и ще рекат': Тоя ли е човекът, който правеше да трепери земята, Който разклащаше царствата,
[17] Който запустяваше света, И съсипваше градовете му, Който не пускаше в домовете им затворниците си?
[18] Всичките царе на народите - те всички- Спят в слава, всеки в дома си;
[19] А ти си отхвърлен от гроба си като презряно клонче, 'Като' дреха на убити, на прободени с нож, на слизащи между камъните на рова, - Като потъпкан под нозе труп.
[20] Ти не ще се съединиш с тях в погребение, Защото си погубил земята си, избил си своите люде; Родът на злодейците никога не ще се споменува.
[21] Пригответе клане за чадата му, Поради беззаконието на бащите им, За да не станат и завладеят земята, И напълнят лицето на света с градове.
[22] Защото ще стана против тях, казва Господ на Силите, И ще излича из Вавилон име и всичко останало, - И син и внук, казва Господ.
[23] И ще го обърна в притежание на ежове, и във водни локви; И ще го помета с метлата на погибелта, казва Господ на Силите.
[24] Господ на Силите се закле, казвайки: Непременно, както намислих, така ще стане, И както реших, така ще стои, -
[25] Че ще съкруша асириеца в земята Си, И ще го стъпча на планините Си; Тогава хомотът му ще се дигне от тях, И товарът му ще се снеме от плещите им.
[26] Това е решението взето за цялата земя, И тая е ръката, която се простира над всичките народи.
[27] Защото Господ на Силите взе решение, и кой ще 'го' осуети? И ръката Му е простряна, и кой ще я върне назад?
[28] В годината, в която умря цар Ахаз, се наложи следното 'пророчество:'
[29] Не се радвай, цяла Филистимска земьо, Загдето се строши тоягата, която те порази; Понеже из корена на змията ще излезе ехидна, И плодът му ще бъде горителна хвърката змия.
[30] Първородните на сиромаха ще се нахранят, И бедните ще си почиват в безопасност; Аз ще умъртвя корена ти с глад И останалите от тебе ще бъдат убити.
[31] Ридай, порто; извикай, граде; Стопила си се, цяла Филистимска земьо; Защото иде дим от север, И в редовете му не ще има ни един, който да пропадне,
[32] Тогава, какъв отговор ще се даде на посланиците на народа? - 'Това', че Господ е утвърдил основите на Сион, И там ще прибягват наскърбените между людете Му.