[1] Горко на тебе, който разоряваш, а не си бил разорен, Който постъпваш коварно; а с тебе не са постъпили коварно! Когато престанеш да разоряваш ще бъдеш разорен, И когато спреш да постъпваш коварно, ще постъпват коварно с тебе.
[2] Господи, смили се за нас; Тебе чакаме; Бъди ни мишца всяка заран, И избавление за нас в усилно време.
[3] От шума на метежа племената побягнаха; От Твоето издигане народите се разпръснаха.
[4] И користта ще се събере от вас както гъсениците събират; Ще скокнат върху нея както скача скакалец.
[5] Господ е превъзвишен, защото обитава на високо; Той е изпълнил Сион с правосъдие и правда.
[6] А чрез мъдрост и знание и изобилно спасение Ще бъдат утвърдени времената ти: Страхът от Господа е Неговото съкровище.
[7] Ето, юнаците им викат навън; Посланиците на мира плачат горчиво.
[8] Друмовете запустяха; Няма вече пътници; Той наруши договора, презря градовете, Не счита човека за нищо.
[9] Земята жалее и изнемощява; Ливан е посрамен и вехне; Сарон прилича на пустиня; Листата на Васан и Кармил окапаха.
[10] Сега ще стана, казва Господ; Сега ще се възвиша, сега ще се възвелича.
[11] Слама ще заченете, и плява ще родите; Дишането ви 'като' огън ще ви пояде.
[12] И племената ще бъдат вар що гори, Като отсечени тръни, които изгарят в огън.
[13] Слушайте, вие далечни, що съм сторил; И вие близки признайте силата Ми.
[14] Грешните в Сион се боят; Трепет обзема безбожните; 'и казват:' Кой от нас ще обитава при поглъщащ огън? Кой от нас ще обитава при вечни пламъци?
[15] Който ходи праведно и говори справедливо, Който презира печалбата от насилствата, Който отърсва ръцете си от дароприемство, Който запушва ушите си, за да не чуе за кръвопролитие, И който затуля очите си, за да не види злото, -
[16] Той ще обитава на високо; крепостите на канарите ще бъдат мястото на защитата му; Хлябът му ще му се даде, водата му няма да липсва.
[17] Очите ти ще видят царя в красотата му, Ще видят широкоразпространена земя.
[18] Сърцето ти ще си спомня за 'миналия' ужас, 'казвайки:' Где е 'този', който броеше? Где е 'този', който мереше? Где е 'този', който броеше кулите?
[19] Няма 'вече' да видиш свирепите люде, Люде с дълбок глас, който не проумяваш, С чужд език, който не разбираш.
[20] Погледни на Сион, града на празниците ни; Очите ти ще видят Ерусалим безмълвно заселище, Шатър, който няма да се мести, Чиито колове никога не ще бъдат извадени, И нито едно от въжетата му скъсано.
[21] Но там Господ ще бъде с нас във величието 'Си', 'Като' място на широки реки и потоци, Гдето няма да върви ладия с весла, Нито ще мине великолепен кораб.
[22] Защото Господ е наш съдия, Господ е наш законодател, Господ е наш цар, Той ще ни спаси.
[23] Въжетата ти ослабнаха, Не можеха да крепят мачтата ти, Не можеха да разпрострат платната; И тогава големи користи се разделиха, Хромите разграбиха плячката.
[24] И жителят няма да рече: Болен съм; На людете, които живеят в него, ще се прости беззаконието им.