[1] Мълчете пред Мене, вие острови; И племената нека подновят силата си; Нека приближат, и тогава нека говорят; Нека застанем заедно на съд.
[2] Кой е въздигнал едного от изток, Когото повиква с правда при нозете Си? Предава му народи, и поставя го господар над царе, И тях предава на ножа му като прах. На лъка му като отвята плява.
[3] Погонва ги, и безопасно минава Пътя, по който не беше ходил с нозете си.
[4] Кой издействува и извърши това, Като повика 'още' в началото 'бъдещите' родове? Аз Господ, първият и с последният, Аз съм.
[5] Островите видяха и се уплашиха, Земните краища се разтрепераха, Приближиха се и дойдоха.
[6] Всеки помогна на другаря си, И рече на брата си: Дерзай!
[7] И тъй, дърводелецът насърчаваше златаря, И тоя, който кове с чука, онзи, който удря на наковалнята, Като казваше: Добре е споено, И го закрепяваше с гвоздей, за да се не клати.
[8] Но ти, Израилю, служителю Мой, Якове, когото Аз избрах, Потомството на приятеля Мой Авраама,
[9] Ти, когото взех от краищата на земята, И повиках от най-далечните й страни, И ти рекох: Ти си Мой служител, Аз те избрах, и не те отхвърлих,
[10] Не бой се, защото Аз съм с тебе; Не се ужасявай, защото Аз съм твой Бог; Ще те укрепя, да! ще ти помогна. Да! ще те подпра с праведната Си десница,
[11] Ето, всички, които са разгневени на тебе, Ще се засрамят и смутят; Съперниците ти ще станат като нищо и ще загинат.
[12] Ще потърсиш ония, които се сражават против тебе, И няма да ги намериш; Ония, които воюват против тебе, ще станат като нищо, И като че не са били.
[13] Защото Аз Господ твоят Бог съм, Който подкрепям десницата ти, И ти казвам: Не бой се, Аз ще ти помогна.
[14] Не бой се червею Якове, и вие, малцината Израилеви; Аз ще ти помагам, казва Господ, Твоят изкупител, Светият Израилев.
[15] Ето, Аз ще те направя на нова остра назъбена диканя; Ще вършееш планините и ще ги стриеш, И ще обърнеш хълмовете на дребна плява;
[16] Ще ги отвееш, и вятърът ще ги отнесе, И вихрушката ще ги разпръсне; А ти ще се зарадваш в Господа, Ще се похвалиш в Светия Израилев.
[17] 'Когато' сиромасите и немотните потърсят вода, А няма, и езикът им съхне от жажда, Аз Господ ще ги послушам, Аз Израилевият Бог няма да ги оставя.
[18] Ще отворя реки на голите височини, И извори всред долините; Ще обърна пустинята на водни езера, И сухата земя на водни извори.
[19] В пустинята ще насадя кедър, ситим, Митра и маслено дърво; В ненаселената земя ще поставя наедно елха, Явор и кипарис,
[20] За да видят и да знаят, Да разсъдят и да разберат всички, Че ръката Господна е направила това, И Светият Израилев го е създал.
[21] Представете делото си, казва Господ; Приведете силните си доказателства казва Якововият Цар.
[22] Нека ги приведат, и нека ни явят какво има да стане; Обяснете предишното, 'кажете' какво е било, Та да приложим сърцата си в него и да узнаем сетнината му; Или известете ни бъдещето,
[23] Известете какво има да стане изпосле, За да познаем, че сте богове; Дори докарвайте 'някакво' добро или 'някакво' зло докарвайте, За да се ужасим като го видим всички.
[24] Ето, вие сте по-малко от нищо; И това, което вършите, по-малко от нищо; Мерзост е оня, който ви избира.
[25] Издигнах едного от север, и той е дошъл, - От изгрева на слънцето едного, който призовава Моето име; И ще нагази първенците като кал, Както грънчарят тъпче глината.
[26] Кой е изявил това от начало, за да знаем, И от преди време та да речем: 'Той има право?' Напротив, няма някой да го е изявил, няма някой да го е казал, Няма някой да е чул думите ви.
[27] Пръв 'Аз рекох' на Сиона: Ето 'ги'! ето ги! И дадох на Ерусалим благовестител.
[28] Защото, когато прегледах, нямаше никой; Да! между тях нямаше съветник, Който да може да отговори дума, когато ги попитах.
[29] Ето, те всички са суета, Делата им са нищо, Излеяните им идоли са вятър и посрамление.