[1] Заради Сион няма да млъкна, И заради Ерусалим няма да престана, Догдето не се яви правдата му като сияние, И спасението му като запалено светило.
[2] Народите ще видят правдата ти, И всичките царе славата ти; И ти ще се наречеш с ново име, Което устата Господни ще нарекат.
[3] Ще бъдеш тъй също славен венец в ръката Господна, Дори царска корона на дланта на твоя Бог.
[4] Няма вече да се наричаш оставен, Нито ще се нарича вече земята ти пуста; Но ще се наричаш благоволение Мое е в него, И земята ти венчана; Защото Господ благоволи в тебе, и земята ти ще бъде венчана.
[5] Защото както момък се жени за мома, Така и твоите люде ще се оженят за тебе; И както младоженецът се радва на невестата, Така и твоят Бог ще се зарадва на тебе.
[6] На стените ти, Ерусалиме, поставих стражи, Които никога няма да мълчат, ни денем ни нощем. Вие, които припомнювате на Господа, не замълчавайте,
[7] И не Му давайте почивка, Догдето не утвърди Ерусалим, и догдето не го направи похвален по земята.
[8] Господ се закле в десницата Си и в силната Си мишца, 'казвайки:' Няма да дам вече житото ти за храна на неприятелите ти, И чужденците няма да пият виното ти, за което ти си се трудил;
[9] Но които го прибират в житницата те ще го ядат И ще хвалят Господа; И които го събират те ще го пият В дворовете на Моето светилище.
[10] Минете, минете през портите, Пригответе пътя за людете; Изравнете, изравнете друма, Съберете камъните 'му;' Издигнете знаме за племената.
[11] Ето, Господ прогласи до краищата на земята, 'като каза': Речете на сионовата дъщеря: Ето, Спасителят ти иде; Ето наградата Му е с Него, И въздаянието Му пред Него.
[12] И ще ги наричат свет народ, Изкупените от Господа; И ти ще се наричаш издирен, Град неоставен.