[1] Наложеното за Моава 'пророчество': Понеже Ар моавски се разори през нощ 'и' загина, - Понеже Кир моавски се разори през нощ 'и' загина, -
[2] Затова той възлезе на високите места във Ваит и в Девон за да плаче; Моав ридае за Нево и за Медева; Всяка негова глава е плешива, Всяка брада е обръсната.
[3] В улиците си те се опасват с вретища; По къщните си покриви и по площадите си Всичките заридават, потънали в плач.
[4] И Есевон лелека, и Елеала; Гласът им се чува дори до Яса; Затова въоръжените моавски мъже ридаят; Душата на всеки 'от тях' трепери вътре в него.
[5] Сърцето ми ридае за Моава; Благородните му бягат до Сигор, до Еглат-шелишия; Защото с плач възлизат през угорницата на Луит, Защото в пътя при Оронаим високо плачат за изтреблението си.
[6] Защото водите на Нимрим пресъхнаха; Защото тревата изсъхна, моравата изчезна, Няма нищо зелено.
[7] Затова изобилието, което събраха, И онова, което скътаха, Ще занесат в долината на върбите.
[8] Защото воплите стигнаха до 'всичките' предели на Моава, Риданието му в Еглаим, И риданието му във Вир-елим.
[9] Защото водите на Димон се пълнят с кръв, Понеже ще докарам още 'злини' върху Димон, - Лъвове върху оцелелите от Моава И върху останалите от оная земя.