[1] Ето Моят служител, когото подкрепявам, Моят избраник, в когото благоволи душата Ми; Турих Духа Си на него; Той ще постави правосъдие за народите.
[2] Няма да извика, нито ще издигне високо гласа си, Нито ще го направи да се чуе навън.
[3] Смазана тръстика няма да пречупи, И замъждял фитил няма да угаси; Ще постави правосъдие според истината.
[4] Няма да ослабне нито да се съкруши Догдето установи правосъдие на земята; И островите ще очакват неговата поука.
[5] Така казва Бог, Господ, Който е направил небето и го е разпрострял, Който е разстлал земята с произведенията й, Който дава дишане на людете, които са на нея, И дух на тия, които ходят по нея:
[6] Аз Господ те призовах в правда, И като хвана ръката ти ще те пазя, И ще те поставя за завет на людете, За светлина на народите,
[7] За да отвориш очите на слепите, Да извадиш запрените от затвор, И седящите в мрак из тъмницата.
[8] Аз съм Господ; това е Моето име; И не ща да дам славата Си на друг, Нито хвалата Си на изваяните идоли.
[9] Ето, нещата 'предсказани' от начало се сбъднаха, И Аз ви известявам нови, Преди да се появят, казвам ви ги.
[10] Пейте на Господа нова песен, Хвалата Му от краищата на земята, Вие, които слизате на морето и всичко що е в него, Острови, и вие, които живеете на тях.
[11] Пустинята и градовете й нека извикат с висок 'глас', Селата, гдето живее Кидар; Нека пеят жителите на Села, Нека възклицават от върховете на планините,
[12] Нека отдадат слава на Господа, И нека възвестят хвалата Му в островите.
[13] Господ ще излезе като силен мъж, Ще възбуди ревнивостта Си като ратник, Ще извика, да! ще изреве. Ще надделее над враговете Си;
[14] За дълго време мълчах, 'казва Той'. Останах тих, въздържах Себе Си; 'Но сега' ще извикам като жена, която ражда, Ще погубя и същевременно ще погълна.
[15] Ще запустя планини и хълмове, И ще изсуша всичката им трева; Ще обърна реките в острови, И ще пресуша езерата.
[16] Ще доведа слепите през път, който не са знаели, Ще ги водя в пътеки, които им са били непознати; Ще обърна тъмнината в светлина пред тях, И неравните места 'ще направя' равни. Това ще сторя, и няма да ги оставя.
[17] Ще се върнат назад, съвсем ще се посрамят Ония, които уповават на ваяните идоли, Които казват на леяните: Вие сте наши богове.
[18] Чуйте, глухи, И гледайте, слепи, за да видите.
[19] Кой е сляп, ако не е служителят Ми, Или глух, както посланика, 'когото' изпращам? Кой е сляп както предания 'Богу', И сляп както служителя Господен?
[20] Ти гледаш много неща но не наблюдаваш; Ушите му са отворени, но той не чува.
[21] Господ благоволи заради правдата Си Да възвеличи учението и да го направи почитаемо.
[22] Но те са ограбени и оголени люде; Всички са впримчени в пещери и скрити в тъмници; Плячка са, и няма избавител, Обир са, и никой не казва: Върни го.
[23] Кой от вас ще даде ухо на това? Кой ще внимава и слуша за бъдещето?
[24] Кой предаде Якова на обир, И Израиля на грабители? Не Господ ли, на Когото съгрешихме? Защото не искаха да ходят в пътищата Му, Нито послушаха учението Му.
[25] Затова изля на него лютостта на гнева Си И свирепостта на боя; И това го запали изоколо, но той не се сети, Изгори го, но той не го вложи в сърцето си.