[1] Господи, Ти си мой Бог; Ще Те превъзнасям, ще пея хваления на името Ти; Защото си извършил чудни дела, Отдавнашните 'Си' намерения, с вярност и истинност.
[2] Защото Ти обърна град в грамада, Укрепен град на развалина. Палатът на чужденците да не е град; Той никога няма да се съгради.
[3] Затова силните люде ще Те славят, Градът на страшните народи ще се бои от Тебе.
[4] Защото си бил крепост на сиромаха, Крепост на бедния в утеснението му, Прибежище от буря, сянка от пек, Когато устремът на насилниците 'нападне' като буря върху стена.
[5] Ще намалиш шума на чужденците Както пека в сухо място; Както пека чрез сянката на облак, Възклицанието на страшните ще ослабне.
[6] И на тоя хълм Господ на Силите ще направи на всичките племена Угощение от тлъсти неща, угощение от вина 'дълго стояли' на дрождията си, От тлъсти неща пълни с мозък, От вина, 'дълго стояли' на дрождията си, пречистени.
[7] И на тоя хълм Той ще развали Вънкашното покривало, което е мятано върху всичките племена, И покривката, която е простряна върху всичките народи.
[8] Ще погълне смъртта за винаги; И Господ Бог ще обърше сълзите от всичките лица, И ще отнеме укора на людете Си от цялата земя; Защото Господ е изговорил 'това'.
[9] И в оня ден ще рекат: Ето, Тоя е наш Бог; Чакахме Го, и Той ще ни спаси; Тоя е Господ; чакахме Го; Ще се възрадваме и развеселим в спасението Му.
[10] Защото в тоя хълм Господната ръка ще почине; И Моав ще бъде потъпкан на мястото си, Както се тъпче плявата на бунището.
[11] 'Господ' ще разпростре ръцете Си всред него, Както плаващият простира 'ръце' да плава, И ще повали гордостта му Въпреки лукавщината на ръцете му.
[12] Ще сниши и крепостта ти, силна с високи стени, Ще 'я' събори и хвърли на земята, дори в пръстта.