[1] 'Пророчество' за Вавилон наложено във видение на Исаия Амосовия син: -
[2] Дигнете знаме на гола планина, Извикайте с висок глас към тях, помахайте с ръка, За да влязат във вратите на благородните.
[3] Аз заповядах на посветените Си, Повиках още и силните Си, за 'да извършат волята на' гнева Ми, - Да! ония, които се радват на Моето величие.
[4] Гласът върху планините на множество приличаше на голям народ! Шумен глас от царството на събраните народи! Господ на силите преглежда войнството Си за бой.
[5] Те идат от далечна страна, От небесните краища, Дори Господ и оръжията на негодуванието Му, За да погуби цялата земя.
[6] Лелекайте, защото денят Господен наближи, Ще дойде като погибел от Всемогъщия.
[7] Затова всичките ръце ще ослабват, И сърцето на всеки човек ще се стопи.
[8] Те ще се смутят; болки и скърби ще ги обземат; Ще бъдат в болки както жена, която ражда; Удивлявани ще гледат един на друг, - Лицата им лица на пламък.
[9] Ето денят Господен иде, Лют, с негодуване и пламенен гняв, За да запусти земята И да изтреби от нея грешните й,
[10] Защото небесните звезди и съзвездия Не ще дадат светенето си; Слънцето ще потъмнее при изгряването си, И луната не ще сияе със светлината си.
[11] Ще накажа света за злината 'им', И нечестивите за беззаконието им; Ще направя да престане големеенето на гордите, И ще смиря високоумието на страшните.
[12] Ще направя човек да е по-скъп от чистото злато, Да! хората 'да са по-скъпи' от офирското злато.
[13] Затова ще разклатя небето, И земята от търсене ще се премести, При гнева на Господа на Силите, В деня на пламенната Му ярост.
[14] Те ще бъдат като гонена сърна, И като овце, които никой не събира; Ще се връщат всеки при людете си. И ще бягат всеки на земята си.
[15] Всеки, който се намери, ще бъде пронизан; И всичките заловени ще паднат под нож.
[16] Младенците им, тоже, ще бъдат смазани пред очите им; Къщите им ще бъдат ограбени и жените им изнасилвани.
[17] Ето, ще подбудя против тях мидяните, Които не ще считат среброто за нищо, А колкото за златото - няма да се наслаждават в него.
[18] Но 'с' лъковете 'си' ще смажат юношите; И не ще се смилят за плода на утробата, Окото им няма да пощади децата.
[19] И 'с' Вавилон, славата на царствата, Красивият 'град', с който се гордеят халдеите, Ще бъде както, когато разори Бог Содома и Гомора:
[20] Никога няма да се насели, Нито ще бъде обитаван из род в род; Нито арабите ще разпъват шатрите си там, Нито овчари ще правят стадата си да почиват там.
[21] Но диви котки ще почиват там; Къщите им ще бъдат пълни с виещи животни; Камилоптици ще живеят там, И пръчове ще скачат там;
[22] Хиени ще вият в замъците им, И чакали в увеселителните 'им' палати; И времето 'да му стане това' скоро ще дойде, Дните му не ще се продължат.