[1] О земьо, бръмчаща с крила, Която си оттатък етиопските реки.
[2] Която изпращаш посланици през море, И с рогозени кораби по водите, 'като казваш:' Идете, вие бързи пратеници, към народ висок и гладък, Към люде страшни от началото си и нататък, Народ, който отмерва и потъпква, Чиято земя обират реките!
[3] Всички вие жители на света, и вие обитатели на земята, Гледайте, когато се издигне знаме на планините, И слушайте, когато засвири тръбата;
[4] Защото така ми рече Господ: Ще съм безмълвен, и в обиталището Си ще гледам, Като светло греене по пладне, Като росен облак в жетвена жега.
[5] Защото преди беритбата, когато пъпката стане съвършена, И от цвета незрялото грозде, узрее, Той ще изреже клончетата с косери, И като отсече клоновете ще ги махне,
[6] Те всички ще бъдат оставени за хищните планински птици И за земните зверове; И 'тия' хищни птици ще летуват върху тях, И всичките земни зверове ще презимуват върху тях.
[7] В онова време, на мястото, гдето е името на Господа на Силите, на сионския хълм, Ще се донесе подарък на Господа на Силите 'От' люде високи и гладки, И от люде страшни от началото си и нататък, 'От' народ, който отмерва и потъпква, Чиято земя обират реките.