[1] Горко на горделивия венец на Ефремовите пияници, И на повехналия цвят на славната му красота, Който е на върха на тлъстите долини на ония, които се обладават от вино!
[2] Ето, от Господа идва един мощен и силен, Който, като буря с град и опустошителна вихрушка, Като буря от силни прелели води, Ще 'ги' хвърли с ръката си на земята.
[3] Горделивият венец на Ефремовите пияници Ще се тъпче под нозе;
[4] И повехналият цвят на славната им красота, Който е на върха на тлъстата долина, Ще стане като първозряла смокиня преди лятото, Която, щом я вземе в ръка оня, който я види, поглъща я.
[5] В оня ден Господ на Силите ще бъде славен венец И красива корона за останалите от людете Си,
[6] И правосъден дух за оня, който седи да съди И сила за тия, които отблъсват неприятеля до портата 'му',
[7] Но и тия се побъркаха от виното И се заблудиха от спиртното питие; Свещеник и пророк се побъркаха от спиртно питие, Обладаха се от вино, заблудиха се от спиртно питие, Побъркаха се във видението, спъват се в съденето,
[8] Защото всичките трапези са пълни с бълвоч и нечистота, 'Така щото' няма 'чисто' място.
[9] Кого, 'казваш ти', ще научи той на знание? И кого ще направи да разбере каквото чуе? Отбитите от мляко ли? Отлъчените от гърди ли?
[10] Защото 'дава' заповед след заповед, Заповед, след заповед, Правило след правило, правило след правило, Тук малко, там малко.
[11] Наистина с гъгниви устни и с друг език Ще говори на тия люде
[12] Оня, който бе им рекъл: Тая е почивката 'ви'; и успокойте уморения; И това е освежението 'ви'; Но те не искаха да слушат.
[13] Затова словото Господно ще стане за тях Заповед след заповед, заповед след заповед, Правило след правило, правило след правило, Тук малко, там малко, Тъй щото, като ходят, да паднат възнак и да се съкрушат, Да се впримчат и да се хванат.
[14] Затова слушайте словото Господно, вие присмивачи, Които господарувате над тия люде, които са в Ерусалим.
[15] Понеже сте казали: Ние направихме договор със смъртта, И се съгласихме с преизподнята, 'Щото', когато заливащата беда минава, да не дойде до нас, Защото си направихме лъжата прибежище, И под измама се скрихме, -
[16] Затова, така казва Господ Иеова: Ето, полагам в Сион камък за основа, Камък отбран, скъпоценен, краеъгълен, 'за' твърда основа; Който вярва в него не ще прибърза да бяга.
[17] Ще направя правосъдието връвта, И правдата отвеса; И градушка ще помете прибежището при лъжи, И водата ще наводни скривалището.
[18] Договорът ви със смъртта ще се унищожи, И съглашението ви с преизподнята не ще устои; Когато заливащата беда минава Тогава ще се стъпчете от нея.
[19] Колкото пъти минава ще ви хваща; Защото всяка заран ще минава, Денем и нощем; И само слуха 'за нея' да чуе някой, ще се изплаши.
[20] Защото леглото е твърде късо, за да може някой да се простре по него. И завивката твърде тясна, за да може някой да се завие с нея.
[21] Защото Господ ще стане както на хълма Ферасим, Ще се разгневи както в долината Гаваон, За да извърши работата Си, пречудната Си работа, И да изпълни делото Си, удивителното Си дело,
[22] Сега, прочее, не ставайте присмивачи, Да не би да се стегнат оковите ви по-яко; Защото аз чух от Господа Иеова на Силите, 'Че ще се извърши' погубление, и то предрешено, по цялата страна.
[23] Дайте ухо и слушайте гласа ми. Внимавайте и слушайте думите ми,
[24] Орачът всеки ден ли оре за да посее? 'Всеки ден ли' разтваря 'бразди' и разбива буците на нивата си?
[25] Като изравни лицето й, Не пръска ли къклица, и посява кимион, И сади жито в редове, И ечемика на определеното му място, И лимеца наоколо?
[26] Защото учи го Бог му на разсъдък, И го поучава.
[27] Защото не се вършее къклица с диканя, Нито колело от кола се завърта върху кимиона; Но с тояга се очуква къклицата, И с прът кимионът.
[28] А 'житото' за хляб ще се сдроби ли? Не; човек не го вършее за винаги, Нито го стрива с колелото на колата си, Нито го разтрошава с копитата на конете си.
[29] Също и това произлиза от Господа на Силите, Който е чудесен в съвет, превъзходен в мъдрост.