[1] След като свърши всичките Свои речи към людете, които Го слушаха, 'Исус' влезе в Капернаум.
[2] А на някой си стотник слугата, който му беше мил, боледуваше на умиране.
[3] И като чу за Исуса, изпрати до Него някои юдейски старейшини да Го помолят да дойде и оздрави слугата му.
[4] Те, прочее, дойдоха при Исуса и Му се молеха усърдно, като казваха: Той заслужава да му сториш това;
[5] защото обича нашия народ, и той ни е построил синагогата.
[6] А когато Исус вървеше с тях и не беше вече далеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд; защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми;
[7] затова нито счетох себе си достоен да дойда при Тебе; кажи само дума, и слугата ми ще оздравее.
[8] Защото и аз съм човек поставен под власт, и имам подчинени на мен войници; и казвам на един: Иди; и той отива; и на друг: Дойди; и дохожда; и на слугата си: Направи това; и го прави.
[9] Като чу това, Исус му се почуди; обърна се и рече на вървящия подир Него народ: Казвам ви, нито в Израил съм намерил толкова вяра.
[10] И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха слугата оздравял.
[11] А скоро след това, 'Исус' отиде в един град наречен Наин; и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество.
[12] И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града.
[13] И Господ, като я видя, смили се за нея и рече й: Недей плака.
[14] Тогава се приближи и се допря до носилото; а носачите се спряха. И рече: Момче, казвам ти, стани.
[15] И мъртвият се подигна и седна, и почна да говори. И 'Исус' го даде на майка му.
[16] И страх обзе всички, и славеха Бога, казвайки: Велик пророк се издигна между нас; и Бог посети Своите люде.
[17] И това, което казваха, се разнесе за Него по цяла Юдея и по цялата околност.
[18] И учениците на Иоана му известиха за всичко това.
[19] И Иоан повика двама от учениците си и ги прати при Господа да кажат: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?
[20] И като дойдоха при Него човеците рекоха: Иоан Кръстител ни прати до Тебе да кажем: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?
[21] И в същия час Той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина слепи подари зрение.
[22] Тогава в отговор им каза: Идете, и разкажете на Иоана това, което видяхте, и чухте, че слепи прогледват, куци прохождат, прокажени се очистват, и глухи прочуват; мъртви биват възкресени, и на сиромасите се проповядва благовестието.
[23] И блажен е оня, който не се съблазни в Мене.
[24] А когато си отидоха изпратените от Иоана, 'Исус' почна да говори на народа за Иоана: Какво излязохте да видите в пустинята? тръстика ли от вятър разлюлявана.
[25] Но какво излязохте да видите? човек ли в меки дрехи облечен? Ето великолепно облечените и ония, които живеят разкошно, са в царските дворци.
[26] Но какво излязохте да видите? пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.
[27] Това е оня, за когото е писано: - "Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, Който ще устрои пътя Ми пред Тебе".
[28] Казвам ви: Между родените от жена няма по-голям от Иоана; обаче, по-малкият в Божието царство е по-голям от него.
[29] (И всички люде и бирници, като чуха 'това', признаха Божията правда, като бяха се кръстили с Иоановото кръщение.
[30] А фарисеите и законниците осуетиха Божията воля спрямо себе си, като не бяха се кръстили от него).
[31] А на какво да уподобя човеците от това поколение? и на какво приличат?
[32] Те приличат на деца седящи на пазара, които викат едно на друго, казвайки: Свирихме ви, и не играхте; ридахме и не плакахте.
[33] Защото Иоан Кръстител дойде, който нито хляб яде, нито вино пие, и казвате: Бяс има.
[34] Дойде Човешкият Син, който яде и пие, и казвате: Ето, човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците.
[35] Но пак мъдростта се оправдава от всичките си чада.
[36] И един от фарисеите Го покани да яде с него; и Той влезе във фарисеевата къща и седна на трапезата.
[37] И, ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата във фарисеевата къща, донесе алабастрен съд с миро.
[38] И като застана отзад при нозете Му и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му, и мажеше ги с мирото.
[39] А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, думаше в себе си, казвайки: Тоя ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница.
[40] А Исус в отговор му рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той рече: Учителю, кажи.
[41] Някой си заемодавец имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динари, а другият петдесет.
[42] И понеже нямаха 'с какво' да 'му' платят, той прости и на двамата. И тъй, кой от тях ще го обикне повече?
[43] В отговор Симон рече: Мисля, че оня, комуто е простил повечето. А той му рече: Право си отсъдил.
[44] И като се обърна към жената, рече на Симона: Видиш ли тая жена? Влязох в къщата ти, и ти вода за нозете Ми не даде; а тя със сълзи обля нозете Ми, и с косата си ги изтри.
[45] Ти целувка ми не даде; а тя, откак съм влязъл не е престанала да целува нозете Ми.
[46] Ти с масло не помаза главата Ми; а тя с миро помаза нозете Ми.
[47] Затова ти казвам: Прощават й се многото грехове; (защото тя обикна много); а комуто малко се прощава той малко обича.
[48] И рече й: Прощават ти се греховете.
[49] И тия, които седяха с Него на трапезата, почнаха да казват помежду си: Кой е тоя, Който и греховете прощава?
[50] И рече на жената: Твоята вяра те спаси; иди си с мир.